Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Какви са ползите от дигитализацията на земеделието?

В момента най-иновативни у нас са средните стопанства

Какви са ползите от дигитализацията на земеделието?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Цифровизацията в земеделието може да помогне на земеделските производители да оптимизират разходите си и да постигнат по-голяма печалба, а това е особено важно в сегашната обстановка на ниски цени на продукцията и постоянно повишаващи се ренти и работни заплати. Около това мнение се обединиха участниците в панел „Иновации и дигитализация на селското стопанство“ в рамките на форума „Агробизнес“, организиран от Клуб Investor.

Новите технологии вече намират приложение в зърнопроизводството – създават се цифрови карти въз основа на метеоданни за получаване на променливи норми на торене, разказа зърнопроизводителят Светослав Русалов.  „В участъци, където се изисква по-малко торене, се използват по-малки норми, това съответно води до намаляване на производствените разходи, увеличаване на печалбата от единица земеделска площ и ефективно отглеждане на самата култура. В бъдеще очакваме да се развие и променлива употреба на пестициди, което ще създаде възможност за промяна на PH състоянието на почвата“, допълни той.

„Цените на продукцията са стопирани, рентата постоянно се вдига, а субсидиите едва успяват да компенсират разликата и за да могат земеделците да развиват бизнеса си, трябва да се въведе дигитализация“, смята и Владимир Николов, търговски мениджър в YARA България. „Дигитализацията в действителност събира в обща база данни цялата информация, съхранявана в папките, в офиса, на полето и позволява на селските стопани да правят справка по всяко време с няколко клика“, допълни той.

Към момента най-иновативни в България са средните стопанства от 5000 до 10 000 декара. Причината е, че малките стопани не могат да си позволят внедряването на нови технологии, а управителите на големите стопанства все още залагат на обема за печалбата си.

Братята Александър и Борис Брестнички са създали приложението SOURCED, което свързва крайния потребител с производителя на храна. „Прекъснатата връзка между производителя и потребителя е лоша както за едната, така и за другата страна, защото ако потребителят избира само най-евтините продукти на пазара, няма да може да се възползва от качествената продукция. В същото време дори производителят да иска да произвежда качествена продукция, трябва да се задължи да пуска на пазара евтини продукти, за да бъде конкурентоспособен. Решението на проблема е нашата апликация SOURCED, която свързва производителя с крайния потребител и позволява на двете страни да вземат по-добри решения за качествена продукция и по-големи печалби“, разказа Александър.

От средата на септември младежите са започнали активна работа по създаването на приложението и са на финален етап от разработването му. В момента Борис и Александър търсят финансиране за реализацията на проекта си и по-нататъшното му развитие. И изтъкват факта, че през последните години стартъп обществото в България е станало по-силно. „Има редица фондове, които търсят качествени идеи, в които да инвестират. Те припознаха съществуването на проблема и че нашето приложение го разрешава. В България има интерес към нови идеи и решения на съществуващи проблеми“, каза Александър.

Според Жулиета Димитрова, изпълнителен директор на Про Дрон Сис, България не изостава в дигитализацията на земеделието, но внедряването на иновация е процес, който обичайно отнема между шест и девет месеца. Освен това крайният потребител също трябва да се запознае с иновацията, а това изисква време. Тя обаче е на мнение, че тези проблеми вървят към разрешаването си и отбеляза, че за по-решителното навлизане на технологиите в земеделието е важно държавата да даде възможност на бизнеса да използва университетите и техните ресурси.

В по-широк план дигитализацията и иновациите в земеделието са част от общото желание на ЕС да се цифровизира, за да бъде по-конкурентен на световно ниво, каза Светлана Боянова, председател на УС на Института за агростратегии и иновации. Тя посочи, че дигиталните технологии могат да помогнат за увеличаване на производството, да предоставят на земеделските стопани информация в реално време, да осигурят по-добро качество на крайната продукция, да намалят въглеродния отпечатък върху околната среда, енергията и климата.

През април аграрното министерство прие Стратегия за цифровизация на земеделието, но Боянова отбеляза, че тя би била невъзможна без осигуряването на достъп до широколентов интернет в селските райони. „Работата в предходния и настоящия програмен период за покриване на домакинствата в селските райони с широколентов интернет трябва да продължи, като осигуреният бюджет по тази мярка е 30 млн. евро“, посочи тя.

Според нея без държавата цифровизацията не може да се случи. Нейната задача е да свърже земеделските стопани с IT специалисти, а последните трябва да имат възможност да използват поддържаните от държавата данни, за да направят ефективни приложения за селското стопанство.

Боянова обърна внимание и на факта, че земеделските стопани няма да се доверят на технологиите, ако не са наясно как ще се използват данните. По тази тема обаче в България все още не се работи, допълни тя.

Владимир Николов също посочи страха на земеделските стопани да се доверят на новите технологии като пречка пред дигитализацията и внедряването на иновации в селското стопанство. Според него обаче той ще намалява с времето, защото земеделието е бранш, в който хората комуникират постоянно. „Когато един производител въведе дадена практика и тя е успешна, останалите започват да я възприемат по различен начин. Налице е и процес по смяна на поколенията в селското стопанство. Към момента мнозинството ръководители на стопанства са над 55 г. и трудно боравят с нови технологии. Но младото поколение все повече поема работата на бащите и дядовците си, така че очаквам развитие и ръст на употребата на технологии в земеделието през идните пет години“, каза Николов.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
НАП и МФ с повече служители заради закритата Комисия по хазарта