Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Какви са решенията за нарастващото несъответствие в уменията на работната сила?

Усилията трябва да се насочат към системния проблем в образованието, смятат експерти, "вносът" на работници е решение, настояват предприемачи

Какви са решенията за нарастващото несъответствие в уменията на работната сила?

Снимка: Pixabay

Пазарът на труда у нас се задъхва заради нарастващото несъответствие в уменията и възможностите на работната сила и нуждите на икономиката. И въпреки че има политики, които частично правят опит за промяна, проблемът с качеството на работната сила ескалира, но не е адекватно адресиран. Как да се справим с нарастващото несъответствие в уменията на кадрите в България и как да се преодолеят неравенствата във възможностите – по тези въпроси дискутираха участниците в Седмия икономически форум „България и светът в развитие. Дневният ред на лидерите“ на сп. Мениджър.

В България имаме системен проблем с образованието, който трябва да решим извън мандата на дадено правителство, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк. Той предлага под някаква форма да се обмисли и да се въведе „насилствено“ образование за тези, които не искат да учат. „Иначе ще трябва да ги носим на гръб и те стават все повече“, каза финансистът. Всичко това трябва някак да се финансира, но е ангажимент на държавата, допълни той.

По отношение на кадрите е задължителна дългосрочната визия, която да дава перспектива за следващите поне 30 години, и макар че няма отношение към проблемите на бизнеса с недостига на кадри сега, но е важно, каза Лъчезар Богданов, икономист и съосновател на Индъстри Уоч. 

Още по темата

Ако искаме държавата спешно да направи стъпки в посока повишаване на уменията на работещите в следващите две години, страната трябва да се възползва в максимална степен от общия пазар на стоки и услуги, препоръча той, нещо, което още не е направила.

"Все още имаме парче от баницата, което можем да заграждаме, въпреки кризата", каза Богданов. Има определени ниши, които бихме могли да завземем при наличие на съответната политика, свързана с данъци, административни бариери и други. И ако в следващите 15 години българската икономика започне да прилича на микс от икономиките на Естония, Словакия и Чехия, можем да си направим проекти за производствата и услугите, които можем да имаме, и за хората, които могат да работят в тях.

Икономистът е скептичен към искания от бизнеса у нас „внос“ на работници от трети страни. Богданов посочи, че не разбира как е трудно да се интегрират в работен процес например хора с леки увреждания, трудно е да се интегрират и хора от малцинствата, дори гурбетчиите, но някак е по-лесно да привлечем половин милион души от другия край на света, за което настояват български работодатели.

За Ивайло Пенчев, предприемач, съосновател и изпълнителен директор на Walltopia, тъкмо това трябва да се направи. Той смята, че хората не могат да бъдат образовани от днес за утре и затова смята, че „вносът“ на работници е единствената възможност.

"Щом нямаме подходящи кадри, трябва да ги внасяме", каза той. Тези хора биха помогнали на българския бизнес да расте и да печели. По думите му така правят в Дубай, Виетнам, Малайзия. В противен случай бизнесът няма да има човешки ресурс и спираме растежа.

Другата мярка е образованието да създава хора, които са адаптирани за изискванията на нашия пазар. За Пенчев образованието трябва да бъде частно, защото това е услуга като всяка друга. Тезата на Пенчев е, че българинът не смята за стойностно нещо, което е безплатно. И затова образованието не трябва да е безплатно, при допълнителни мерки за подпомагане на бедните. За него единствените университети, които правят нещо свястно, са частните.

Лъчезар Богданов обаче обърна внимание на друг аспект от проблема с недостига на подходящи кадри - заплащането.

„Не може индустриалният работник да получава по-малко, отколкото е била предишната му алтернатива. Няма как да изкараш хората от село, които са били неграмотни и са работели мръсна работа, да ги обучиш в завода и да им плащаш по-малко“, коментира Богданов.

Той обобщи, че за да се създаде стойност на труда е важно заплащането.

„Индустрията до съвсем скоро плащаше по-малко, отколкото в търговията и най-елементарните услуги. Няма друга индустриално развита страна, в която машинен работник в автомобилен завод да получава по-малко, отколкото сервитьорка или продавачка в магазин“, даде пример икономистът. Затова и бизнесът не трябва да пита защо няма хора за индустрията, обърна се Богданов към предприемача Ивайло Пенчев.

Все по-тежко е несъответствието между предлаганата работна ръка и търсенето от работодателите, коментира и вицепремиерът Томислав Дончев. На първо място като причина той посочи историческите натрупвания – масово се учат специалности, които имат общо по-скоро с обществените науки, отколкото с икономиката. Имаме нужда от математици, физици, инженери, химици, но никой не иска да учи тези неща, защото е тежко, отбеляза Дончев.

Ситуацията става още по-трудна като прибавим отпадащите от училище или тези, които умишлено не ходят на училище, посочи той. 

Още по темата

„Факт е, че една част от българското общество не счита за важно и смислено да учи, което е огромен проблем“, каза вицепремиерът. И допълни, че след години тези хора нямат никакъв шанс да бъдат интегрирани в обществото, да бъдат квалифицирани работници и да получават достойно възнаграждение. В тази връзка вицепремиерът предложи да се инициира сериозен дебат поне началното образование по конституция да е задължение, а не право.

По отношение на вноса на работна ръка Дончев каза, че трябва да се ориентираме към държавите с български общности, където хората лесно могат да бъдат интегрирани. Но е необходим обществен дебат за това колко хора са нужни, с какви квалификации, интеграцията на техните семейства и т.н.

По отношение на неравенствата, които се задълбочават – доходни, социални, регионални, Дончев смята, че тези проблеми не могат да се решат през публичните разходи.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

0
 
17
 
6
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Левон Харпарцумян: В кабинета на Иван Костов е заместник-министър на икономиката[2], а от 2000 г. - и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.[6] През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“

Ако правилно си спомня, по времето на Иван Костов продадоха Булбанк и предполагам въпрсният господин има дейно участие в договаряне на сделката.

Пък след това ни го представят като стройтел на капитализма и ни го дават за пример.
0
 
10
 
5
rumeni72 до: neverland
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ами срещу едни 150млн. причини преди около 15год. Който помни, го помни!
4
 
7
 
4
neverland до: neverland
преди 1 месец
Няма профилна снимка
А и точно Левон е и пример за силата и смисъла от преквалификацията и от учене през целия живот. Виж до къде стигна човекът :)
3
 
5
 
3
neverland до: abdul
преди 1 месец
Няма профилна снимка
А как тогава италианците са поверили толкова години банката си в ръцете на един химик? Защото тя си е италианска, нали знаеш ;) Или викаш припознали са в него член на семейството :)
2
 
19
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
"мандата на дадено правителство, коментира Левон Хампарцумян"

Химик, преквалифициран на милиционер става шеф на банка да говори за образование и квалификация.
Това ако не е смешно, е трагично.

Още от Икономика и политика
3,6 млрд. евро са приходите от международен туризъм за януари-ноември 2018 г.