Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

КНСБ настоява за минимална заплата от 700 лв. от ноември заради скока в цените

Според синдиката има осезаем ръст в цените на основните стоки

КНСБ настоява за минимална заплата от 700 лв. от ноември заради скока в цените

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Увеличението на минималната работна заплата още от 1 ноември 2021 г. на 700 лева, а от 1 януари 2022 г. на 764 лв., е безалтернативно. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на онлайн пресконференция.

"Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата по-малка от 500 евро", заяви Димитров. По думите му формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са регистрирали ръст от по 20% на минималното възнаграждение в предходните няколко години, предава БТА.

Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. При нас увеличението ѝ винаги е имало положително въздействие върху заетостта, смятат експертите на синдиката.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда.

"Този дебат го има само в България, но дори и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като според есенната прогноза на финансовото министерство става ясно, че българският работник, като се изключат пандемичните години, е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение", заяви Костов. Той посочи, че всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява.

КНСБ иска още стабилна политика по доходите и ускорен ръст на заплатите - средногодишно с 12,5%.

Синдикатът ще настоява още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, за да станат поне 700 000 души, а помощта също да се увеличи.

Прилагане на официалната линия на бедност в размер от 460 лв. (в съответствие с методологията на Евростат) и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи, искат още от синдиката.

Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, заявиха Димитров и Костов. Те посочиха, че подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко - в момента са около 345 хил., а общата сума под формата на помощ е 525 лв.

От КНСБ припомниха, че хората под прага на бедност в България са 23,8 на сто (1,66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души.

Още по темата

Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6%, затова от синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Синдикатът иска още да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според КНСБ предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени не е достатъчно възрастните хора да покрият основните си разходи.

Проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ констатира ускорение на цените при хранителните продукти през октомври спрямо края на август. Най-чувствителен ръст  се наблюдава при: дини (с 26,6 на сто), праскови (с 6 процента), домати и зеле (ръст от близо 4 на сто), брашно (с 2 процента), захар (с близо 2 на сто), съобщи научният секретар в ИССИ Росица Макелова. Осезаемо намаление се отчита при цените на краставиците (-10 процента), зелен пипер (-7 процента), лук и ябълки (с по -6 на сто).

На годишна база се отчита двуцифрен ръст при редица от наблюдаваните хранителни стоки - с близо 10 процента са поскъпнали брашното и картофите; морковите поскъпват с 16 процента; над 20 на сто са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици; с около 30 процента са поскъпнали прасковите и дините; с 43 на сто е нараснала цената на олиото, а на яйцата - с 8 на сто. 

По-сериозната динамика в цените се обуславя от сезонния характер на част от наблюдаваните плодове и зеленчуци.

Във второто експресно проучване на КНСБ са отчетени цените на 35 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост - "малоценни стоки" - стоките, които най-много потребяват хората с ниски доходи. Наблюдавани са над 100 търговски обекта в 27 области на страната. Периодът на провеждане на изследването е 19-20 октомври 2021 г.

В групата на месата и месните продукти е отчетен по-слаб ръст в цените (а при свинското месо дори има и слабо понижение от -2 процента), както и при млеката, сиренето и захарта. Плавно започва да се покачва цената на хляба - на годишна база има вече увеличение от 5,5 на сто.

След изменението на цените на топлоенергията от 1 юли ново поскъпване на парното и топлата вода може да има от началото на 2022 г.

Спрямо края на август бензинът поскъпва с 3% и дизелът с 3,5 на сто, докато при пропан-бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9,9 процента.

Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната - бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а иначе икономичният пропан-бутан е с 51 на сто по-скъп спрямо септември 2020 г.

Основни фактори, оказващи въздействие върху ръста на цените за крайния потребител, са възходящ темп на цената на електроенергията за бизнеса; ръст на цените на петрола и газа в международен план; продължаващ ръст на Общия индекс на цените на производител в промишлеността; съществен годишен ръст на средните изкупни цени на всички основни зърнени и маслодайни култури в страната, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Според КНСБ тревожният ръст на цените преди зимния период налага обсъждането на мерките за финансова компенсация на небитовите потребители на електроенергия (в т.ч. възстановяване на 75 на сто от надвзетото, приемане на изменения на Методиката за определяне на цените на доставчика от последна инстанция (ДПИ), отчитане на краткосрочните мерки на ЕК).

КНСБ настоява за стабилна политика по доходите, припомни президентът на синдиката.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

0
 
3
 
6
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ама защо вместо да настояват да се дават повече пари, не започнат направо да ги дават?
0
 
2
 
5
преди 1 месец
и кои са синдикатите ... търтеи на хранилка .
0
 
6
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
и синдикатите ни за нищо не стават...
0
 
8
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
А да направим един референдум колко души настояват за незабавното закриване на КНСБ ?
1
 
6
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
7000 лв. не е ли по-добре?

Още от Икономика и политика
До края на годината се очаква доставка на детски ваксини срещу Covid