Минимално възнаграждение се дължи от първия ден на работа зад граница

От 2017 г. в сила са нови правила за работа в страните от Общността, страните по споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

Главна инспекция по труда (ГИТ) публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, с които трябва да се съобразяват работодатели, изпращащи работници и служители на работа в тези държави. 

Целта на промените е с новите правила да се осигури по-добра защита на трудовите права на наши работници и служители, изпратени от български работодател на работа извън граница, съобщиха от ГИТ.

Според тях императивно се разпорежда, че приемащата държава трябва да се осигури поне минимално възнаграждение от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги.

Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни, напомнят от Инспекцията.

Оттам посочват, че размерът на минималното трудово възнаграждение в различните държави се определя по различен начин. Това може да става чрез законови или подзаконови нормативни актове, административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, приети за общоприложими в съответната държава.

В шест от държавите - членки на ЕС няма приети минимални трудови възнаграждения - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, посочват от ГИТ.

С новите разпоредби за командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги работодателят има задължение да запознава писмено хората с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването или постъпването му на работа в предприятието ползвател.

Експерти на ГИТ събраха и публикуваха данни за минималното трудово възнаграждение в различните държави.

В Белгия средният месечен гарантиран минимален доход е 1501,82  евро за работник на 18 години, 1541,67 евро за работник на 19 години, 1559,38 евро за работник на 20 и повече години. Този месечен гарантиран минимален доход не е точно еквивалент на минималната месечна работна заплата. Минималната работна заплата не е фиксирана със закон. Тя се определя  чрез колективни трудови договори, сключени от съвместните комисии/комитети.  Договорените с колективните договори ставки са по сектори и квалификация и са по-високи от посочения гарантиран минимален доход.

От началото на 2017 г. минималната ставка в Германия e в размер на 8,84 евро на час. Остава условието в  различните отрасли и региони минималната ставка да се определя с колективни трудови договори, които не могат да бъдат под минимално определената.

В Гърция минималната работна заплата от началото на 2017 не се увеличава, а намалява. С нов закон се определя минимална работна заплата в случаите когато е извън системата на колективното трудово договаряне. Под натиска на кредиторите се предвижда отмяна на 13-та и 14-та заплата. Предстои намаляване на минималната работна заплата от  1 януари под валидната към момента, която в частния сектор е в размер на 586,80 евро за работниците над 25 години, и в размер на 510,95 евро за работници под 25 години. Предстои и премахване на всички бонуси.

В Дания няма конкретна минимална ставка. За различните отрасли, минималната ставка се определя с колективни трудови договори.

В Естония месечната минимална заплата  е 430 евро, т.е. 2,54 евро на час.

В Ирландия минималната почасова ставка за квалифицираните възрастни работници е 9,25 евро на час. На работници над 18 години и със стаж, по-малък от две години от първата си работа, се дължат минимум 8,33 евро. На работници, които имат една година стаж и са над 18 години се дължат минимум 7,40 евро на час. Изплаща се възнаграждение в размер на 6,48 евро на час за работници под 18 годишна възраст. Предвижда се и минимално заплащане за обучаващи се (работници над 18 год., в структурирано обучение в рамките на работния ден ). През първата една трета от обучението се плаща 6,94 евро, през втората една трета от обучението – 7,40 евро, а през третата една трета част от обучението – 8,33 евро, като всеки период от 1/3 трябва да бъде най-малко един месец и не по-дълъг от 12 месеца.

В Исландия няма конкретна минимална ставка, а заплатите се определят чрез колективни трудови договори.

В Испания минималната работна заплата през 2017 г. е определена с кралски указ и е в размер на 23,59 евро на ден или 707,60 евро на месец или 9 906,40 евро годишна заплата (на база 14 плащания годишно)

В Италия няма установени минимални ставки. Заплатите се регулират чрез колективни трудови договори.

В Кипър условията на наемане, включително и минималното заплащане на труда, се уреждат с Кодекс на трудовите договори (КТД). Архив на КТД се поддържа от Дирекция „Трудови правоотношения“ към Министерството на труда, благополучието и социалната сигурност.