С 30% по-малко гласове са подадени в рисковите секции на изборите през юли

На предсрочните парламентарни избори в България, проведени на 11 юли, в рисковите секции са подадени над 80 хил. гласа по-малко. Това показват резултатите от анализа на купения и контролиран вот, изготвен от Антикорупционния фонд (АКФ).

В доклада се сравняват резултатите от парламентарните избори от юли и април 2021 г.

На изборите през юли секциите в риск регистрират непропорционално по-ниска избирателна активност от средната активност за страната. В секциите в риск са подадени 83 725 гласа по-малко –  през април 2021 г. всички гласове в рискови секции са 283 650, а през юли - близо 199 925. Това е спад от 29,5% спрямо април. 

Според експертите на АКФ само част от този резултат може да бъде обяснена с общата по-ниска активност на изборите през юли. 

п1

„В цялата страна избирателната активност през юли беше по-ниска с 17,5% спрямо април, или с близо 550 хиляди души по-малко. Спадът на активността в рисковите секции обаче беше с 12 пункта по-голям от общия:  29,5% спрямо 17,5%. Като абсолютна стойност тази разлика се равнява на 34 095 гласа“, коментира д-р Мария Карайотова, старши експерт по проекта, цитирана в прессъобщение от организацията.

„Причините за този спад могат да се крият както в по-голямата трудова мобилност на уязвимото население от контролиран и купен вот през летните месеци, така и в по-активните действия на МВР и отчасти с въведеното масово машинно гласуване“ допълва д-р Карайотова.

п2

Така например, през юли в секциите в риск в 24 и 25 МИР в София и 16 МИР Пловдив-град са гласували с между 65 и 69% по-малко избиратели. За сравнение, общият спад на активността на всички секции в тези райони е 15 -16%.

Избирателната активност в някои секции в пловдивския квартал Столипиново спада до рекордно ниските 5 -12%. 

На изборите през април 2021 г. най-голям дял гласове в рискови секции е получила ПП ГЕРБ – близо 88 хиляди гласа, или 31% от всички гласове от рискови секции. През юли 2021 г. експертите на АКФ регистрират спад в подкрепата за ГЕРБ в рисковите секции, който е два пъти по-висок от средния спад в гласовете за ГЕРБ в страната. ГЕРБ губи над 46% от подкрепата си в рисковите секции, или близо 41 хиляди от гласовете в риск. Делът на ГЕРБ от всички гласове, подадени в рискови секции на тези избори, спада на 23,5% спрямо 31% през април 2021.

На второ място по загуба на абсолютен брой гласове от рискови секции е ДПС, която губи 17 320 гласа. Въпреки това през юли 2021 ДПС си връща лидерското място, което заема през 2017 г., като политическа партия, за която са подадени най-много гласове в рискови секции, коментират от АКФ. На 11 юли 34% от вота в риск, или 68 хиляди гласа са подадени за ДПС, спрямо 30% през април 2021 г., или 85 хиляди души.

През април 2021 г. БСП взима 12% от рисковия вот, или 33 хиляди гласа. През юли 2021 делът е 13%, което се равнява на 26 хил. гласа. Загубата спрямо вота през април в секциите в риск е 22% на фона на общия спад на гласовете за БСП от 23%.

На изборите през юли 2021 г. формациите „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) получават повече гласове в рисковите секции, отколкото са получили през април 2021 г. -  7 хиляди гласа от рискови секции повече за ИТН, 2 хиляди гласа повече за ДБ и 1500 гласа повече за ИБГНИ.

Най-голяма тежест вотът от рискови секции продължава да има в резултатите на ДПС - 18,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции. На второ място застават „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов с 10,5% от вота си, получен от рискови секции. Следват ги БСП със 7,5% и ГЕРБ със 7,2%. 

п3