Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Е. Карпузова: Разходите за здравеопазване са преди всичко инвестиция

Фармацевтичният ни пазар може да бъде модерен и динамичен, ако индустрията и държавата се обединят около дългосрочни цели, смята търговският директор на Bayer

Е. Карпузова: Разходите за здравеопазване са преди всичко инвестиция

Екатерина Карпузова Снимка: Личен архив

Фармацевтичният пазар в България става все по-динамичен и успешен, все по-сериозни обаче са и проблемите около ефективното управление на публичния финансов ресурс, за преодоляването на растящия дисбаланс с доплащането от страна на пациента. Липсата на електронно здравеопазване в България се отчита като огромен минус за системата от всички участници на фармацевтичния и здравния сектор.

Кои са пътищата за подобряване на резултатите в здравната система – и като ефективно разходване на обществените средства, и като подобряване на достъпа до здравеопазване. По тези и други въпроси разговаряме с Екатерина Карпузова, търговски директор на Bayer България.

Екатерина Карпузова е Търговски директор на отдел Фармацевтични продукти в Bayer България от септември 2016 г. Тя започва кариерното си развитие в компанията на позицията Мениджър на проект през 2007 г. По-късно прекарва три години в Берлин, където е част от екипа на Бизнес операции за Централна и източна Европа в направлението Фармацевтични продукти. Преди да се завърне в България още две години заема позицията Главен оперативен директор в отдел Фармацевтични продукти в Словакия.

Екатерина Карпузова има магистърска степен по макроикономика от Университета в Аугсбург и е завършила маркетинг MBA програма в City University of Seattle.

- Г-жо Карпузова, наскоро бе отменен електронният търг за лекарства в болниците. Като цяло липсата на електронно здравеопазване в България е сериозна пречка за ефективното управление на обществените пари за здраве. Какви според вас са правилните стъпки за рационална лекарствена политика?

- Електронното здравеопазване е базата - въз основа на тази платформа ще може да се прецени с минимални загуби от клинична гледна точка как може по-ефективно да се алокират разходи – там, където няма генерик, да се използва потенциалa на новите медикаменти, за да може да се излекуват пациентите.

Трябва да търсим баланс на изразходване на публичните средства – къде имаме революция от клинична гледна точка и къде имаме вече терапия, която може да бъде алтернатива от гледна точка на генерика.

Оригиналната индустрия подкрепя електронизацията на здравната система, защото това би улеснило участниците в нея, намалява административните затруднения, улеснява и достъпа на болниците до медикаментите, като цяло постига прозрачност. Платформата означава и електронизация на досието на пациента, на обработката на информацията, включително и електронно купуване на медикаменти. Всичко това се случва в други държави, не виждам проблем да се случи и в България.

- Какъв е пътят за улесняване на достъпа до лекарства на българския пазар от гледна точка на заплащането?

- Истина е, че в България около половината от разходите за лекарства се заплащат от пациента, като има разлики за отделни терапевтични области. Някои от тях в последните години претърпяха колосална промяна – например онкологията. В сравнение с преди пет години в тази област достъпът до медикаменти се е покачил двойно. Ако преди пет години пациентите са чакали, за да получат медикаменти, сега ситуацията е доста по-добра. Към момента достъпът на българските пациенти до иновативни медикаменти е добър.

Още по темата

Различното, обаче, в сравнение с други държави, е нивото на заплащане – има някои лекарства, които се реимбурсират с нисък процент и тук понякога идва проблемът – когато пациентът се налага да доплати по-висока стойност за терапията си. В някои държави същият медикамент може да се плаща на 90 или на сто процента, но у нас се налага пациентът да доплати например половината от стойността за дадена иновативна терапия.

Ето защо това, което би могло да бъде променено, е нивото на заплащане от публичните фондове, така че да се постигне баланс между заплащането от държавата и от пациента. Бихме могли да извървим няколко стъпки в посока достигане на средно европейски нива, които са около 20 на сто доплащане отстрана на пациента за терапия. Като цяло достъпът до медикаменти в България е в нормални европейски рамки, а и фармацевтичните производители разполагат с различни механизми за компенсиране на това доплащане, където е възможно. 

- В каква посока следва да са мерките за оптимизация на бюджета за здраве?

- Вярвам, че заложената от правителството здравна политика трябва да бъде последователно реализирана. Първото нещо, което трябва да бъде задвижено, е електронизацията на системата. Държавата наистина трябва да завърши този процес – така че информацията, с която разполагаме, да бъде на едно място, да бъде лесно достъпна спрямо всички изисквания за съхранение на личните данни. Системата трябва да достигне по-ясно и прозрачно ниво. След това на тази база би следвало да се оцени каква трябва да бъде реалната стойност на здравната система и да се види как се изразходват средствата, къде има възможности за оптимизация и тогава да се прецени какви трябва да са разходите, за да се поддържа една сравнително добре работеща система. Остойностяването трябва да е спрямо епидемиологията в България. В тази връзка твърдо вярвам, че първата стъпка е за електронизиране на системата.

- Според вас достатъчно ли са парите за здраве в публичния здравен фонд и какви са инструментите за по-рационалното им разходване?

- За да констатираме дали парите са достатъчно или не са, първо трябва да имаме точна картина на база резултати от цялостно преглеждане на данните. Системата в момента е в процес на изграждане, виждаме воля и готовност за довеждането й до успешен край. Тогава ще може да се направи цялостен анализ достатъчни ли са парите за здраве и да се вземат решения за оптимално инвестиране на тези пари. Ако след анализа се разбере, че парите трябва да са повече, ще трябва на държавно ниво да се вземе решение за различно подреждане приоритетите в държавния бюджет. Затова първата стъпка е за анализ в детайли за всяка терапевтична област, за болнична и доболнична помощ. Едва тогава следва да се види дали е достатъчно това, което инвестираме. Липсва в момента анализ за реалните нужди от инвестиции в сектора.

- Как виждате дългосрочната стратегия за лекарствената политика в България? Беше анонсирана идея за комитет по здравеопазването, който да фокусира проблемите и да обедини всички заинтересовани около единна дългосрочна здравна стратегия.

- Абсолютно подкрепям идеята. Трябва да има дългосрочна визия за развитието на фармацевтичния пазар и здравеопазването в България. Важно е да се поставят всички здравни приоритети на масата и да се намери форма за обединяването им като главното е равен достъп на всички български граждани до здравеопазване.

- Българският фармацевтичен пазар ускори ръста си през 2017 г., очакваният ръст за тази година от11%. Очаквате ли и по-висок ръст с оглед на новите терапии, които влязоха в реимбурсация тази година?

- Вярно е, че фармацевтичният пазар у нас расте. Това е тенденция в цяла Европа и в световен мащаб. Ръстовете в България не са изолиран фактор. Тенденцията е следствие на медицинската революция в някои области и демографски последици. Не бива да гледаме на ръста в няколко терапевтични групи само като ръст на разходите, това е инвестиция в здравето на обществото. Трябва да се помисли в кои области може да се спести – там, където има малко повече генерици.

- Как виждате бъдещето на фармацевтичния пазар в България?

- Българският фармацевтичния пазар е добър - предоставя много възможности – с над 3000 аптеки, много медицински специалисти и здравни заведения. Тоест той е доста добре изграден и функциониращ, що се отнася до достъпа до фармацевти и лекари. От друга страна, имаме ясна и добре работеща нормативна база относно достъпа до медикаменти, имаме ясни правила за ценообразуване, за оценка на здравните технологии. Ако всичко това бъде допълнено с електронна система, вярвам, че пазарът ще стане още по-добър. Виждам българския фармацевтичен пазар като модерен и динамичен пазар, ако индустрията и държавата се обединят около дългосрочни цели.

Очаквам, че пазарът има капацитет да стане един добре функциониращ прозрачен пазар. Така той сам ще се регулира в зависимост от епидемиологията. Нека обаче да не гледаме на разходите за здравеопазване само като такива, а като на инвестиция в едно по-здраво общество, защото разходите за здраве не са само с отрицателен знак. Това е преди всичко възможност за пациента да се върне в обществото с активната си икономическа роля.

- Новото законодателство за паралелния износ е на финалната права. Как оценяватe новите правила, заложени в Закона за лекарствата?

- Приветстваме това, че държавата постави на дневен ред темата, тъй като пациентите трябва да имат достъп до нужните медикаменти, влизайки в аптеката. Промените осигуряват покритие на национално ниво, държавата се ангажира в синхрон с производителите да следи отделните лекарствени продукти, което е нещо много полезно. Въвеждането на електронната платформа тук също е нещо важно и голям плюс, защото ще ни помогне да имаме информация в реално време и да вземаме адекватни решения бързо. Като цяло е стъпка в правилна посока.

Какво фокусира вниманието на Bayer в момента?

Радвам се, че в идните месеци ще можем да предоставим на пациентите в България терапии в две области, за които досега нямаше достъпна за пациента лекарствена алтернатива. Едната терапия  е за макулна дегенерация, другата е таргетна терапия в онкологията.

Компанията работи в няколко терапевтични групи – онкология, кардиология и офталмология, която е нов пазар за фирмата.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
О. Джоунс: Ръстът на пътниците в самолетите до България ще засили местния туризъм