Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

На фокус

Най-зелените градове в Европа - вероятно не тези, които очаквате

Ново проучване открива връзки между разпределението на зелените площи в градовете с нивото на преждевременна смъртност на жителите

Най-зелените градове в Европа - вероятно не тези, които очаквате

Снимка: pixabay.com

Със своите величествени паркове, компактни оформления и пълни с велосипеди улици европейските градове като Париж и Копенхаген често може би изглеждат като идеален пример за градски условия за живеене, особено в сравнение с огромните, фокусирани върху автомобилите градове в Северна Америка и на други места.

Ново проучване на Института за глобално здраве (ISGlobal) в Барселона обаче усложнява тази идея, обрисувайки един образ на градска Европа, където широкоразпространената липса на достъпно зелено пространство може да съкрати живота на десетки хиляди жители всяка година, пише Фъргъс О'Съливан за Bloomberg.

Анализирайки над 1000 града с по над 100 хил. жители на континента, проучването на ISGlobal, публикувано от журнала The Lancet Planetary Health, предполага, че градовете в Европа могат да предотвратят смъртта на 43 хил. души годишно, ако следват насоките на Световната здравна организация (СЗО) за достъп до зелени пространства. Над 60% от градските жители в проучването не са имали достъп до зеленината, която СЗО препоръчва – поне 0,5 ха зелено пространство на 300 м линейно разстояние от дома.

Топ 10 на европейските градове с най-висока смъртност заради липса на зелени зони

Класацията в проучването съдържа някои може би неочаквани победители и губещи. Няколко града, известни с красотата си и приятната си околна среда, се представят зле, докато други – с не толкова бляскава репутация, се представят изненадващо добре. Топ губещите включват магнити за туристи като италианските градове Триест и Торино и датската столица Копенхаген. В същото време бившите въгледобивни градове Ротердам и Валжбих са сред топ 10 на градовете с най-добро съоотношение и разпределение на зелено пространство в градските си райони.

Когато разглеждаме само столиците, резултатите също са изненадващи. Макар че има много известни паркове в града, Париж е на четвърто място по смъртност, свързана с липсата на зелено пространство сред европейските столици. Копенхаген е дори по-зле, заемайки второ място след Брюксел.

От европейските столици по този показател София се намира на 13-то място. Макар че в общата класация на градовете столицата ни е едва на 146-о място, има няколка града в България, които са на едни от първите места по смъртност, свързана с липсата на зелено пространство. „Първенец“ сред тях е Добрич с 14-то място сред 1000 проучени градове. След него е Варна (21), Сливен (71), Хасково (116) и Бургас (122). Единствено Благоевград и Велико Търново са в зелената зона на класацията, заемайки съответно 648-о и 813-о място.

Основната причина за слабия резултат на европейските столици е не липсата на паркове в тях, а че тези паркове не са успешно разпределени, така че да предоставят равен достъп до всички граждани. Европейските и британските градове имат добре документирана „разлика в зеленото пространство“ между по-богатите жители от зелените райони и по-бедното население в квартали без зеленина.

„Има изненади, тъй като някои градове имат много зелено пространство, но всъщност не се представят много добре“, казва Марк Нойвенхаузен, директор на инициативата за градско планиране, околна среда и здраве в ISGlobal. “Причината е основно, че зеленото пространство на повечето места е в покрайнините, където не живеят много хора“.

Сравнително безлесното оформление на много исторически европейски градове означава, че гъсто населените градски центрове може да се окажат нездравословно отдалечени от зеленина, макар че гъстотата им все пак осигурява на жителите много други екологични и икономически ползи.

Друг фактор също може би изкривява леко резултатите, казва Нойвенхаузен.

Градовете, които имат много вода на територията си, често не се справят добре – защото където има вода, няма зеленина“. Тези водни простори може да предлагат известна изгода за благополучието, казва той, но все още няма достатъчно данни за здравните ползи от „сините пространства“. Затова класирането на градовете с много вода, например Триест и Копенхаген, може да е малко по-лошо, отколкото реално заслужават.

Освен това градовете, които се представят слабо откъм зеленина, може да се представят по-добре по други показатели за обществено здраве, например насърчаване на активното пътуване или намаляване замърсяването на въздуха, което е било във фокуса на първата фаза от проучването на ISGlobal от януари.

За да изчислят количеството зелени площи във всеки град, учените използват Нормализиран индекс за разликите в растителността (NDVI) – широко използван графичен индикатор, който използва сателитни сметки, за да се изчисли количеството зелено пространство в даден район. След това учените картографират смъртните случаи върху снимките на 1000 града. Контролирайки резултатите, за да се изключат други фактори, които могат да повлияят на продължителността на живота на жителите – например по-възрастно население или по-ниски нива на доходи – проучването е успяло да свърже броя на преждевременните смъртни случаи в даден район с неговия дял зелени площи.

От проучване на СЗО, Университета в Коларадо и ISGlobal от 2019 г. се вижда, че за всеки ръст от 0,1 пункта в резултата по NDVI в рамките на 500 метра градски район е имало спад от 4% на преждевременната смъртност.

Топ 10 на европейските градове с най-ниска смъртност заради липса на зелени зони

Възможните причини за това защо зеленината стимулира здравето са множество. Някои публични пространства осигуряват зони за физически упражнения, подобрявайки здравето на жителите наблизо. Дърветата помагат да се намалят атмосферните замърсители, да се ограничи ефекта на градския топлинен остров и да се намали стреса и проблемите със съня, осигурявайки буфер срещу шума от трафика. Някои проучвания откриват още връзка с посещението на зелени зони и подобряване на имунния отговор. Всички тези фактори може да допринесат за по-ниските нива на смъртност около градски зелени пространства, но проучването е ограничено в това кои елементи носят най-големи ползи за здравето.

Проучването на ISGlobal носи друго важно послание, което служи да подчертае насоките на СЗО. За да се подобри здравето за всички, зелените зони трябва да бъдат добре разпределени в градското пространство. Създаването на няколко огромни парка може в крайна сметка да засили проблема, създавайки „зелена джентрификация“ - цените на жилищата се вдигат рязко в райони до привлекателни нови зелени пространства, измествайки жителите с по-ниски доходи към по-евтини, по-малко здравословни зони. За да бъдат най-ефективни, зелените пространства трябва да бъдат там, където са и хората, навлизайки в гъстонаселени места като наистина обширни зони из целия град.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от