IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Държавните системи не са добре защитени от кибератаки според 57% от хората

Кадри без дигитална култура има при 3% от анкетираните от БТПП

14:45 | 26.08.19 г. 3
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

57 на сто от участвалите над 550 физически лица в проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочват, че системите, които се управляват от държавните органи, не са добре защитени, защото кибератаките стават все по-чести. Едва 2 на сто са отбелязали, че според тях се извършва текущ мониторинг на системите, а 6 на сто са убедени, че са взети всички необходими мерки за защита от кибератаки.

Това сочи национално проучване на БТПП сред бизнеса и гражданите за отношението им към дигитализацията по проект "Дигитални малки и средни предприятия (МСП) - Стимулиране приноса на МСП в реализирането на политиките за дигитализиране на икономиката" по Оперативна програма "Добро управление". Проучването е обхванало общо 1104 респонденти - анкетирани са 550 представители на бизнеса и 554 граждани от всички 28 области на страната.

Резултатите от него показват, че обмяната на данни по дигитален път с държавните органи е една нормална практика, която при 49 на сто от респондентите се случва често. Немалък обаче е делът на фирмите - 38 на сто, които са отбелязали, че рядко си общуват с администрацията чрез електронни канали, защото не им се предлага тази възможност. Едва 7 на сто съобщават, че самите те, като представители на бизнеса, нямат възможност за дигитален обмен, а само 6 на сто нямат доверие в използването на дигиталните технологии.

Дигитализацията в бизнес отношенията също е умерено напреднала, защото около 60 на сто от респондентите посочват, че при всички дейности обменят с техните партньори информация по дигитален път, 35 на сто използват дигиталния обмен, но при малко на брой дейности с контрагентите си. Малък е делът на фирмите, които изобщо не се възползват от развитието на цифровите технологии и не общуват чрез тях със свои клиенти или доставчици - едва 5 на сто. 

Според 68 на сто от компаниите-респонденти дигитализацията вече е допринесла за подобряването на качеството на произвежданите от тях стоки или предоставяните услуги. Благодарение на нея при 43 на сто от фирмите се отчита и по-малко количество използвани ресурси. Позитивен ефект от дигитализацията в насока увеличение на количеството на продадената продукция има при около една трета от фирмите - 32 на сто. Приблизително 18 на сто виждат, че с развитието и използването на дигитални технологии в бизнеса си, имат принос в намаляване на замърсяването на околната среда.

Според 10 на сто от анкетираните представители на бизнеса техните служители виждат заплахи от дигитализацията, защото се опасяват, че техният труд може да бъде заменен с машини.

Резултатите от допитването показват, че половината от респондентите като работодатели определят, че повечето им служители имат много добри дигитални умения. Почти 20 на сто е делът на мениджърите, които преценяват, че всички заети имат много добри дигитални знания. Близо една трета от участниците са посочили, че само малка част от техния персонал е с добри дигитални познания, а изобщо кадри без дигитална култура има при 3 на сто от анкетираните. 

През последните 3 години над 56 на сто от фирмите са инвестирали средства в дигитализация. Около 22 на сто са на мнение, че наличните им технологии отговарят на бизнес нуждите им и не се е налагало да инвестират парични ресурси за цифровизация. Само за 10 на сто дигитализацията не е сред приоритетите им и за това не са вложили финансови ресурси. Около 11 на сто поради затруднения от финансов характер не са си позволявали инвестиции за иновации или дигитализация.

Според гражданското общество инвестициите в дигитализацията ще бъдат увеличени ако има политики по отношение на данъчни облекчения, осигурено финансиране по проекти, както и наличие на добре развита цифрова инфраструктура (според близо 50 на сто от анкетираните).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:49 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 3 rate down comment 1
ABBA
преди 4 години
в-к Строго секретно, новият брой
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 1
ABBA
преди 4 години
Ето защо отново накратко напомняме някои от известните досега престъпления на Борисов, от които само едно е достатъчно да бъде прибран в затвора.Март 1995 г.: ЦСБОП разбива фабрика за нелегални цигари в Крайморие на фирма "Тео Интернационал". Борисов е акционер във фирмата и член на управителния съвет.Декември 1995 г.: Борисов се появява пред медиите като прессекретар на СИК на празник на групировката.Март 2005 г.: В секретна справка, изготвена от офицери на НСС и изпратена до парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност през март 2005 г., се твърди, че като главен секретар на МВР Борисов осъществява чадър над наркотрафик към Близкия Изток.Март 2007 г.: Американският журналист Джеф Щайн публикува статия в Конгрешънал Куортърли за престъпното минало на Борисов. Той черпи данни от доклад, изготвен от частна разузнавателна централа за швейцарска банка, в който Борисов е обрисуван като мафиот, свързан и с поръчкови убийства. Данните в доклада са потвърдени от Щайн чрез негови източници от ЦРУ.Март 2011 г.: Публикуван е доклад на посланик Джон Байърли с гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс. Той твърди, че през 2006 г. ЦРУ (SIMO) е потвърдило данни за участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова. В друг доклад на Байърли за българската банкова система от 2006 г. също се твърди, че банката на Цветелина Бориславова СИБАНК е "гнила ябълка", замесена в пране на пари от престъпна дейност на Борисов.2009 г.: Сретен Йосич, един от големите балкански и европейски наркобосове, заявява пред Окръжния съд в Белград, че по времето, когато е бил в България (2001 2004 г.) е бил закрилян от главния секретар на МВР Бойко Борисов.2010 г.: Защитеният свидетел против Сретен Йосич Томислав Марянович, заявява на заседание на Окръжния съд в Белград, че Бойко Борисов е бил "човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България".Януари 2013 г.: Появява се досието "Буда". От него става ясно, че през декември 1996 г. Борисов е регистриран като секретен сътрудник на ЦСБОП заради връзките му с оперативно интересни лица, а през февруари 1997 г. ЦСБОП започва разработка на "Буда" за изясняване на "приоритетната престъпна ориентация".Февруари 2013 г.: Появяват се ДОН и ДОР на Буда и т.н. и можете да прочетете от началото какво означават.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 1
s3
преди 4 години
Така може да си мисли народа, но все пак народа не е компетентен по въпроса. Какво разбира лелката от село от дигитална компетентност и киберсигурност? Нищо. Нито има ИТ карта, нито образувание по въпроса.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още