Решенията за балансите на централните банки могат да разтърсят пазарите

Дойде времето, когато най-големите имена в централното банкиране на САЩ се събират за годишната конференция на Федералния резерв в Джаксън Хол, Уайоминг. И въпреки че тази година конференцията ще бъде виртуална, тя все пак би трябвало да има по-голяма тежест и значение за световната инвеститорска общност от обикновено.

Необходимостта от сравняване на мнения, за да се забележи всяка потенциална промяна в мисленето, е по-належаща от всякога, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan Asset Management.

Централните банки трябва да формулират и съобщят ясен и съгласуван план за това как възнамеряват да излязат от извънредните политики, въведени по време на кризата.

Може би защото управителят на Английската централна банка Андрю Бейли не планира да присъства лично, АЦБ избра да съобщи своята стратегия за излизане по-рано през месеца. Глобалните инвеститори - както в акции, така и в облигации - трябва да разгледат внимателно този план. Ако бъде последван от други централни банки, това ще има значителни последици за световните пазари.

Планът е следният. Първо ще се повиши основната лихва на АЦБ, която в момента е 0,1%. Но когато достигне 0,5%, банката ще промени фокуса си и ще започне да намалява баланса си, като не реинвестира средствата, които получава при падежа на държаните от нея държавни и корпоративни облигации. Ако това върви гладко, централната банка може да започне да повишава лихвата над 0,5%. Когато този основен лихвен процент достигне 1%, АЦБ ще обмисли активна продажба на някои от своите облигации, което ще доведе до още по-бързо намаляване на баланса.

Имайте предвид, че тази стратегия за излизане дава приоритет на намаляването на баланса на АЦБ - много различен план от този, който централната банка въведе след финансовата криза. Тогава тя не наблягаше на намаляването на баланса, а вместо това искаше нейният лихвен процент да достигне 1,5%, преди да обмисли обръщане на покупките си на активи.

Тази промяна изглежда като по-задълбочено стратегическо преосмисляне. Четейки между редовете на внимателно изработената декларация за политиките, АЦБ изглежда по-малко загрижена за намаляването на баланса, стига това да става в периоди на пазарно спокойствие.

Бейли може да повярва, че централните банки трябва да „действат бързо и с размах” по отношение на покупките на активи в кризи. Но за да направят това, те ще се нуждаят от капацитет за закупуване на активи и следователно трябва да намалят своите вложения по време на периоди на възстановяване.

АЦБ не е единствена в преразглеждането на относителните предимства на повишаването на лихвените проценти спрямо намаляването на баланса. Последните коментари от Резервната банка на Нова Зеландия сочат подобна гледна точка и там. Малко вероятно е тези по-малки институции да окажат голямо влияние върху глобалните пазари. Много зависи от това какво мисли Фед.

Фед има да навакса. Първо, трябва да спре да разширява баланса си, преди да обмисли свиването му. Той все още купува всеки месец ДЦК за 80 млрд. долара и ипотечни книжа за 40 млрд. долара – колкото купуваше и в разгара на пандемията. Как Фед може да забави покупките, вместо да продава ценните книжа, има значение за пазарите.

Но въпросът все още стои. Какво мисли Фед за баланса си от 8 трлн. долара? Ще си постави ли изрична задача да го свие през следващите години?

Всяка индикация, че централните банки са променили относителното значение на краткосрочните лихвени проценти спрямо политиката относно балансите си, трябва да увеличи наклона на кривата на доходността, тъй като облигациите с по-дълъг матуритет се разпродават. Тази промяна може също да намали търсенето на по-рискови корпоративни облигации, ако вече не е необходимо инвеститорите да търсят толкова трескаво доходност.

Но това има значение не само за притежателите на облигации. Дългосрочните лихвени проценти движеха пазара на акции, така да се каже, през тази година.

Помислете какво видяхме през първото тримесечие на тази година. Когато доходността по 10-годишните американски ДЦК се повиши с повече от 0,80 процентни пункта, достигайки 1,74% на 31 март, това съвпадна със значителна стилова ротация на пазарите на акции. Индексът MSCI World Value се повиши с близо 9% през този период, докато MSCI World Growth едва помръдна.

Това от своя страна доведе до по-добро представяне от по-евтини пазари на акции, като например eвропeйския, които надминаха САЩ. Когато обаче доходността на 10-годишните щатски ДЦК по-късно спадна до 1,17% към началото на август, акциите на растежа отново се представиха по-добре.

Очакванията за бъдещите действия на централните банки винаги движат пазарите, но това важи особено силно днес. Инвеститорите трябва да следят за евентуална промяна в мисленето. Ако намаляването на балансите стане приоритет, последиците за световните пазари ще са големи.