Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Българските фирми са все още скептични за ползите от изкуствения интелект

Перспективите пред сектора са огромни, но е и нужна държавна стратегия

Българските фирми са все още скептични за ползите от изкуствения интелект

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Българската верига сладкарници „Неделя“, която преди около година разшири дейността си в съседна Румъния, разчита на изкуствения интелект, за да решава какви торти и кога да ги произвежда и къде да експандира. Компанията дори няма длъжността „управител“ в Румъния, защото основните задачи на управителя се извършват с помощта на системи, базирани на изкуствен интелект - най-скъпоплатеният ресурс в дружеството, който се обучава и най-бавно. В момента „Неделя“ дори обмисля пълна автоматизация на процеса по продажби – място, в което потребителят може да си купи, например, торта, без да види лицето на обслужващ персонал.  

Независимо от този любопитен пример обаче компаниите в България са по-скоро скептични за използването на изкуствения интелект. Те очакват да видят приложена дадена технология, за да рискуват с инвестиция в нея. И донякъде това е свързано с народопсихологията. Около това мнение се обединиха участниците във втория панел на Клуб Investor.bg: Tech of Tomorrow, посветен на темата „Достатъчно умен ли е изкуственият интелект за бизнеса“.

Горният пример бе посочен от Христо Хаджичонев, главен изпълнителен директор и съосновател на A4E, който поясни, че неговият стартъп е спомогнал за автоматизирането на вземането на решения. 

Още по темата

Според Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на „Сирма Груп Холдинг“, на бизнеса ще му се наложи да заложи на изкуствения интелект, ако иска да оцелее, независимо дали е готов за тази технология. „Защото това, което виждаме, е, че тенденцията е просто такава - от по-големите и богати организации, които залагат на системи, базирани на изкуствения интелект“, посочи той. По думите му обаче бизнесът у нас все пак, макар и бавно, започва да се замисля все повече за тези неща. Така например все повече банки в родината ни започват да се интересуват за създаването на чат ботове.

Още по темата

Сред секторите, които могат да спечелят сериозно от изкуствения интелект, са например колцентровете, смята Васил Поповски, главен изпълнителен директор и съосновател на connecto.ai. По думите му компаниите от сектора плащат много пари за неефективен съпорт. Дейността на технически сътрудници от „Ниво 1“ например може да бъде автоматизирана поне на 80%. „Това ще доведе до спестяване на разходи, които може да се инвестират в други насоки“, добави Поповски.

Той предпочита да използва термина „машинно обучение“ и го дефинира като „нищо повече от много алгоритми, които ако бъдат захранени с данни, могат да направят добра тяхна класификация. При това не е нужна човешка намеса по време на класификацията, а само по време на тренирането“.

Според основателя на connecto.ai изкуственият интелект е подходящ за всички дейности, които могат да бъдат систематизирани и автоматизирани. Но все пак ще останат и „пощадени“ от ботовете и изкуствения интелект браншове – според участниците в дискусията те са свързаните с креативността, като например развлекателната индустрия, която ще бъде най-бавно засегната.

„Да, машинното обучение може да напише сценарий на филм, но той няма да е уникален. Хората търсят креативност и там. Поне за момента изкуственият интелект не е достатъчно зрял, за да може да доведе до големи промени в такива индустрии“, каза Поповски.

Според Цветан Алексиев сектор, в който технологията не се развива много, е медицината въпреки огромните възможности, които се откриват пред нея там. Въпреки това в действителност по думите му най-разпространените чат ботове в момента обслужват по-прости задачи, но „изкуственият интелект“ е нещо, което в момента все още се доразработва.

Васил Поповски също подчерта възможностите на технологията пред медицината. „Машинното обучение е стигнало ниво, в което успешно разпознава на рентгенова снимка туморно образувание. И това не е изненадващо – средностатистически лекарят вижда до 2000 снимки, докато системата може да бъде захранена с десетки и дори стотици хиляди снимки. Затова точността на машината и изкуствения интелект е много по-голяма“, поясни той.

Участниците в дискусията не подминаха и темата за стартъп средата и развойната дейност в страната ни и в Европа.

Според Поповски в момента стартъп екосистемата у нас е базирана на компании, които създават услуги за среден сектор. „Те са достатъчно гъвкави и иновативни, за да предложат фокусирани решения за средния бизнес. Това е голямата промяна, която се случва през последните години“, поясни предприемачът. По думите му обаче тази екосистема трябва да започне работи като предсказуем модел. „Повечето стартъпи у нас оперират в среда, в която няма от кого да учат, защото няма толкова много успешни примери. Вярвам, че тази система ще продължи да се развива, мисията ни е да я развиваме. Но ще е интересно да видим поне още няколко успешни изхода през идните години“, каза той.

Липсата на каквато и да е държавна политика и липсата на интерес от страна на университетите и научните институти бе отчетена и от тримата участници в дискусията. Според тях е налице огромна пропаст в начина на мислене между компаниите и университетите. Дори предлагани на висшите учебни заведения стипендии за студенти не могат да бъдат оползотворени, защото просто няма кой да ги спечели.

За изкуствения интелект се изисква много научна и развойна дейност, а в България това почти не се случва, отчете Хаджичонев. Той цитира статистика, според която от 17 човека, които са спечелили наградата Джон Атанасов, само двама са завършили образование в България и все още са тук. Всички останали са били наградени заради постижения, които са направени и са прилагани извън България.

В „Сирма“ пък въобще не разчитат на университетите за своите кадри, защото те не произвеждат специалисти с нужните умения. По думите на Алексиев холдингът разчита за набирането на персонал почти само на своята стажантска компания. 

„Не знам как ще наваксаме изоставането по отношение на развойната дейност, просто не разбирам как може да стане“, каза Алексиев, който все пак затвори сесията с твърдението, че въпреки всичко „пред изкуствения интелект положението е розово“.

„Който оцелее в България в критичните първи 3-4 години на съществуването си, ще оцелее навсякъде“, заключи от своя страна и  Христо Хаджичонев.

Генерален партньор е "Сирма Груп Холдинг", с подкрепата и на "Филип Морис България", Opel, "ФрайВиле" и "Индустриален Холдинг България".

По статията работиха: автор Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
3
 
5
преди 2 години
Любима шега на колегите в тоя бранш: "По-опасно нещо от изкуствения интелект е естествената ппростотияя".
3
 
4
 
4
преди 2 години
За какво им е на българските фирми изкуствен интелект? Да обърка какво е политкоректно, какво не? Кое е под санкции, какво не?

"Понеже Скрипал са живи, то излиза, че изгониха руските дипломати за смъртта на морските свинчета и котката!"
0
 
4
 
3
преди 2 години
Няма профилна снимка
Позната беше на стаж точно в Сирма, от МОН, не и обърнаха никакво внимание, а тя наистина ги разбираше нещата и с малко насоки можеше да остане да работи при тях, но явно цялата програма си беше само да се точат едни пари. Може би и бе за добро, защото в момента има по-добра работа.

99.9% от Българските фирми, не развиват никакъв страничен проект, от този, по който получават пари, особено ако трябва да се използват по-нови технологии. Аз съм сигурен, че тия от снимката не знаят какво значи "AI" като абревиатура.
0
 
7
 
2
преди 2 години
Няма профилна снимка
Изкуственият интелект e все още скептичен за българския естествен интелект
1
 
8
 
1
преди 2 години
Няма профилна снимка
Изкуственият интелект все още скептичен за българските фирми...

Още от