Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Сигналът на Вайдман към ЕЦБ: Пазете независимостта си!

Централната банка трябва да вземе решение за излизането си от кризисния режим и има ясен начин това да се случи

Сигналът на Вайдман към ЕЦБ: Пазете независимостта си!

Президентът на Bundesbank Йенс Вайдман. Снимка: Kim Kyung-Hoon/Pool via Bloomberg

Европейската централна банка (ЕЦБ) е изправена пред решение за насоката си. Вероятно през декември тя възнамерява да определи как ще продължат сериозните ѝ покупки на облигации. По време на пандемията тя направи покупките особено гъвкави с кризисната си програма PEPP.

Сега тя трябва да реши: ще запази ли тази гъвкавост в бъдеще? Или се върне към старите си правила, които целят по-силно разделяне на паричната и финансовата политика? Загрижеността, че ще бъде взето грешно решение, допринесе за напускането на Йенс Вайдман като президент на Bundesbank.

Би имало смисъл да се излезе от кризисната политика, както многократно бе призовавал Вайдман. И има ясен начин да се направи това, пише в коментар за германския икономически всекидневник Handelsblatt Ян Майлен. 

Още по темата

На първо място: гъвкавостта в пандемията беше оправдана. Съществуваше риск отделните държави да изпаднат в затруднения не по своя вина. Точно това предотврати ЕЦБ със своята особено гъвкава програма за покупки.

Сега обаче някои представители на ЕЦБ като ръководителят на италианската централна банка Игнацио Виско и френския му колега Франсоа Вилроа дьо Гало искат да запазят част от допълнителната гъвкавост.

Има няколко възможности за това: времето на покупките без фиксирана схема; по-високо оценяване на отделните държави, отколкото би било възможно според зависимия от икономическата сила и размера на населението на държавите капиталов ключ или дори повече свобода на действие с горните граници за покупки за дадена държава.

Всички тези възможности са примамливи. При по-голяма гъвкавост спредовете на доходността между евространите биха могли да бъдат допълнително ограничени, а  сближаването на валутния съюз -по-сигурно. В допълнение това вероятно би позволило на ЕЦБ да постигне целта си да поддържа благоприятни условия за финансиране с по-малко усилия.

Преди въвеждането на PEPP обаче имаше фиксирани лимити, за които все още има добри аргументи. На тях трябва да се обърне внимание в бъдеще. В крайна сметка става въпрос за ограничаване на и без това голямото влияние на централните банки върху пазарите и политиката. А по този начин също така става дума за защита на тяхната независимост.

Важно е пазарите да са прозрачни и да се поддържа тяхната функция на управление. По-важното е обаче централните банки да не стават агенти на правителствата. Ето защо след извънредното положение би следвало да се предостави възможно най-голямата яснота за отношенията.

Условията за прекратяване на кризисната политика са благоприятни. Италия, която отдавна се смята за особено уязвима в еврозоната, значително подобри репутацията си на пазарите. Благодарение на политиката на реформатора премиер Марио Драги доходността там  спадна особено рязко.

Те са ниски и на други места. Ако разходите за финансиране на дадена държава от еврозоната се покачат толкова много, че тя да изпадне в затруднения, има и други средства за помощ.

ЕЦБ може например да купува неограничени облигации от отделни държави чрез своята дългогодишна програма OMT. ОМТ обаче е обвързана със строги условия и наистина трябва да се използва само в изключителни случаи. Така че дори сегашната кризисна политика да изтече, има защитна мрежа.

Кой е най -добрият начин за излизане? Кризисната програма PEPP ще продължи до края на март 2022 г. Най-чистото решение би било да се прекрати след това. Внезапното спиране обаче може да доведе до проблеми.

През септември например месечните покупки на облигации възлизат на около 95 млрд. евро, от които 75 милиарда евро се отпадат на особено гъвкавата PEPP, а 20 млрд. евро - на класическата програма за облигации APP. Дори ако ЕЦБ забави темпото на закупуване по PEPP през следващите няколко месеца, вероятно ще има голям спад, ако покупките спаднат до предишното ниво на програмата APP от 20 млрд. евро от април нататък.

За да се избегне подобен ефект, би имало смисъл да се увеличи програмата APP за кратко време, например до 40 млрд. евро. В същото време обаче вече може да се зададе пътеката за това кога покупките ще се върнат към първоначалното си ниво.

В допълнение, има няколко въпроса, по които ЕЦБ трябва да бъде прагматична. Например въпросът как ще се справи с гръцките държавни облигации. Тя ги купи като част от PEPP, но не ѝ е позволено да го прави в по-старата APP програма, защото рейтингът на книжата е твърде слаб. Един възможен изход би бил тя да предпочита гръцките облигации в бъдеще, като ги заменя с тези от PEPP, които изтичат.


ЕЦБ също така никога не се е придържала стриктно към връзката между покупките на облигации и капиталовия ключ. Така беше и преди пандемията. Балтийските държави, например, почти не са заемали пари и са емитирали съвсем малко облигации. Съответно централната банка едва успя да купи местни облигации и вместо това придоби малко повече облигации от други страни. Това също не е проблем: важно е широката линия да е правилна.

Едно е ясно - ЕЦБ трябва да прекрати кризисната политика, когато кризата приключи. Президентът на Bundesbank Йенс Вайдман е прав, когато казва, че буквата P в абревиатурата за програмата PEPP означава „пандемичма“, а не „постоянна“. 

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Новини
По-бързата инфлация ограничи възстановяването на британските фирми за услуги