Пропуснатата алтернатива

Топъл пролетен ден на егейския остров Кастелоризо. Небето сияе, морето е идеално за плуване. Ако трябва да назовем ден, в който се роди кризата в еврозоната, то този ден ще е 23 април 2010 г. На този ден на гръцкия ваканционен остров Георгиос Папандреу държа своята откровена реч. Гърция е изправена пред фалит, обяви тогавашният министър-председател. „Нашите партньори ще ни помогнат да се върнем в сигурно убежище“, заяви той.

Няколко часа по-късно, в два часа през нощта западноамериканско време, един самолет се приземява на военно летище на няколко километра извън столицата на САЩ Вашингтон. В него седи бившият финансов министър на Гърция Георгиос Папаконстантину. Той трябва да се срещне на работна закуска с топ служителите на трите институции, които по-късно влизат в историята с названието „Тройка“ – директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише и Оли Рен, европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси. 

Четиримата мъже обсъждат възможностите за бърза финансова помощ за Гърция – колко пари ще са нужни на страната, как може да изглежда сделката. Всичко това Папаконстантину признава в ретроспекция в едно интервю за Пол Блустейн. Американският разследващ журналист и автор пише книга за МВФ и спасяването на Гърция. Две глави са публикувани вече от американския мозъчен тръст CIGI. Там Папаконстантину също е цитиран с думите, че на тази закуска ясно му е било заявено, че „Гърция трябва напълно да изплати дълговете си“. Отказ на кредиторите от парите бил изключен. „Беше ми казано много ясно – Гиоргос, забрави за това!“.

Онова, което гръцкият финансов министър не е знаел: в онези дни на пролетта на 2010 г. е било работено и над план за намаляване на дълга на Гърция. Поне така твърди Блустейн. В работата са участвали представители на МВФ и – това е забележително – представители на германското и френското финансови министерства. „От тези разговори в хотел във Вашингтон не съществуват дори и протоколи, защото те са били строго поверителни", казва пред ZEIT Блустейн. Източник, който е бил потърсен от него по темата, е заявил, че няма да говори по този въпрос, „докато не умра“.

Федералното министерство на финансите нито отрича, нито потвърждава за такава среща във Вашингтон. „Политическата цел на федералното правителство в началото на гръцката криза бе  насочена най-вече към успешно противодействане на риска от зараза за другите европейски държави членки“, казва говорителят на министерството. Фокусът не е била темата за преструктуриране на дълга на Гърция.

Каква тогава е била темата на срещата във Вашингтон? Според Блустейн експертите на МВФ са призовали за подстригване на дълга. „Предполагаме, че дългът на Гърция вече не може да бъде понесен и платен“, за заявили те по време на срещата. „Ние трябва сега да помислим за преструктуриране“, Представителите на германското и френското финансови министерства първоначално са били възприемчиви към тази теза.

И Ангела Меркел първоначално дава впечатление, че не иска да споделя отговорността на банките, които в крайна сметка са поели голям риск, когато са продължили да дават кредити на силно задлъжнялата Гърция. В своята политическа декларация по повод на първия спасителен пакет на 5 май 2010 г. Меркел изрече известното вече изречение: „Решението за помощния пакет за Гърция няма алтернатива“, като по този начин всъщност изключи възможността за „подстригване“. Все пак тя намекна в същата реч, че банките и частните кредитори може би ще трябва "да участват в помощта“. В края на краищата обаче до това участие се стигна след цели две години.

„Тя имаше правилния инстинкт“, казва икономистът Ашока Моди. Той оглавява до 2009 г. Европейския департамент на МВФ и в момента е професор в Принстънския университет в САЩ. „Г-жа Меркел бе убедена обаче, че тогава не бе правилното време за намаляване на дълга“, казва Моди. „Само че за такава стъпка никога не идва правилното време“.

Дори покойният вече бивш президент на Бундесбанк Карл Ото Пьол пледира през май 2010 г. за подстригване на дълга. „Без подстрижка“, т.е. частичен отказ от дълга, „няма да се мине“, казва той в интервю за Der Spiegel. Той предполага на гърците да се опрости една трета от дълга. Но в такъв случай германските и френските банки биха претърпели огромни загуби. Тогава пък правителствата в Берлин и Париж ще трябва да помогнат на финансовите институции – вероятно с около 20 млрд. евро, прогнозира икономистът Моди. Не става дума за прекомерна сума, ако се сравни с помощите за банковата криза.

Фактът, че това не се случи, бе определен от МВФ в доклад от 2013 г. официално като грешка. Според Моди сега във вътрешни указания в институцията се коментира, че в бъдеще в подобни ситуации е по-добре да се търси „колективно глобално решение“, а не „да се стоварва цялата тежест на една страдаща икономика“.

Въпреки тези констатации МВФ засега се придържа към доктрината за строги икономии, отчасти защото и европейските партньори не могат да бъдат убедени в противното. „Основният проблем е, че европейските правителства не смеят да кажат на своите избиратели, че парите трябва да бъдат отписани“, казва Блустейн. „МВФ е в подобна ситуация, той не иска да си признае провала“.

Защо през 2010 г. привържениците на подстригването на дълга не успяват да се наложат? Блустейн твърди, че знае отговора: „Съпротивата идва от Европейската комисия, от Франция, и по-специално от страна на ЕЦБ". Бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише бе на мнение, че ако пострада кредитоспособността на една страна, други страни ще я последват. „Той се страхуваше от плъзване на зараза“, казва Блустейн.

При това ЕЦБ е разполагала с всички средства, за да обуздае такъв риск. Тя би могла да обяви програма за изкупуване на държавни облигации на изпадналите в затруднение страни. Точно както по-късно президентът на ЕЦБ Марио Драги направи през 2012 г. и по този начин сложи край на спекулациите срещу еврото. Дори и Трише бе намекнал многократно, че е готов да отиде по-далеч, отколкото би му позволил стриктният мандат на ЕЦБ. Но той е бил подложен на значителен натиск: „Представителите на Бундесбанк наблюдават с ястребов поглед дали мандатът на ЕЦБ ще бъде спазен“.

Последиците от тази погрешна стратегия са катастрофални за Гърция. Пет години след избухването на кризата тежестта на дълга – въпреки преструктурирането му през 2012 г., е толкова сериозна, колкото в началото на кризата. Икономическото производство се е свило с 25%, увеличението на безработицата е драстично. Спасяването се провали. „Аз съм финансов министър на една банкрутирала държава“, призна гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис малко след встъпването си в длъжност в интервю за ZEIT . В останалата част на Европа засега обаче той не намира подкрепа.

Само Вашингтон отново е изключение. МВФ призова за подстригване на дълга на Гърция. Целта трябва да бъде „да се направи жизнеспособен“ дългът на страната, казват специалистите на фонда. Гръцката криза е стигнала до момента, в който е била в началото си – преди пет години.

Повече по темата четете тук!