Голямото прекрояване на ЗУТ - ще се случи ли изобщо?

Голямото прекрояване на Закона за устройството на територията (ЗУТ), което се подготвяше още от времето на правителството на Пламен Орешарски, изглежда няма да се случи. Или поне не скоро

През август кабинетът на Бойко Борисов излезе с предложение за промени в над 20 закона, чието обществено обсъждане беше удължено до 25 септември. Част от този мащабен пакет законови поправки, които имат отношение към ангажимента на правителството за намаляване на бюрокрацията, са и серия изменения в основния строителен закон.

Подготвяното още от времето на Орешарски разделяне обаче – на Закон за градоустройството и Закон за инвестиционния процес, каквато идея лансираше тогавашният министър на инвестиционното проектиране Иван Данов, не е част от предложенията.

В промените не са залегнали и основни идеи на Камарата на архитектите, както става ясно от позиция на Камарата, изпратена до ръководството и депутатите от комисията по регионална политика в парламента.

Камарата, а и браншът като цяло, подкрепя предложените промени в ЗУТ. Ефектът им за строителния сектор от гледна точка облекчаване на бюрокрацията обаче ще е спорен.

Предложенията на Камарата на архитектите

От доста време организацията настоява в закона да се въведе изискване главните архитекти и архитектите общински и държавни служители да членуват задължително в Камарата и да притежават пълна проектантска правоспособност. Основната идея е да се наложат професионални критерии и принципи, каквито в момента липсват в ЗУТ, при избора на главните архитекти и архитектите общински и държавни служители и повече обективност и прозрачност при процедурите за избора им.

Камарата настояваше и за ограничаване правомощията на консултантските фирми за сметка на засилването на ролята на проектантите в различните фази на инвестиционното проектиране, каквато е европейската практика.

Организацията иска и да се намали огромния брой нормативно изискуеми за съгласуване и одобряване проектни части, които нямат пряко отношение към издаването на разрешение за строеж. Това би било и една реална мярка, с която да се намали бюрокрацията, а и корупцията в строителния сектор, поясняват от Камарата.

С цел по-качествено строителство организацията предлага и при одобряването на проектната документация задължително архитектите – проектанти да предоставят удостоверенията си за регистрация в съсловната организация. Нищо от това не е залегнало в предложените промени.

Бюрокрация без край и промени „на парче“

Единствената мярка, която би намалила в известен смисъл бюрокрацията в строителния сектор, е електронното подаване на документи и издаването на одобрения, което е заложено в предложените промени на ЗУТ.

Като цяло обаче впечатлението от предложенията е, че са правени „на парче“, без анализ на силните и слабите страни на законодателството и предварителна оценка на въздействието, коментира пред Investor.bg арх. Николай Гълъбов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България.

Той посочи, че мотивите, с които се правят поредните изменения в ЗУТ, се одобряват от всички в бранша. Въпросът е дали тези мотиви са практически реализирани в самите предложения за промени, допълни той.

Браншът продължава да посочва за пример законодателния и административен модел в Германия. Гълъбов припомни, че специална работна група по времето на Иван Данов превеждаше разпоредби от германското законодателство, които да се ползват с цел промяна на модела и у нас. Свършеното от работната група обаче така и не беше използвано, а процедурите за получаване на разрешително за строеж си остават все така сложни и тромави.