Колко дълбок е проблемът с цените на петрола за държавите от Близкия изток?

В периода 2014-2016 г. приходите на страните от Близкия изток от износ на петрол се сринаха и излишъците им по текущите сметки се стопиха до солидни дефицити. Според повечето прогнози цените на петрола ще останат на сегашните нива в дългосрочен план. Ако очакванията се реализират, това ще доведе до исторически макроикономически шок и ще промени региона из основи, пише в анализ за онлайн изданието project-syndicate.org Ишак Диуан, учен от Университета Харвард.

Повечето страни производителки на петрол вече започнаха да намаляват разходите си, да заемат средства и да изтеглят резервите си. Държавите с големи външни дисбаланси, ниски резерви или високи дългове ще се чувстват все по-финансово ограничени, ако все още не са, подчертава той.

Ниските цени на петрола ще засегнат Алжир, Бахрейн, Ирак, Иран, Оман и разбитите от войната Либия и Йемен преди богатите страни на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. В крайна сметка икономическата съдба на всяка страна ще зависи от избора, който тя прави днес, допълва се в анализа.

Държавите производителки на петрол могат или да намалят потреблението, или да го поддържат, като подобрят производителността. Естествено, всяка държава би предпочела последната, така че правителствата на региона сега се опитват да решат проблемите си, като диверсифицират икономиките си.

Все пак регионът е по-добре позициониран за изпреварващ растеж, отколкото през 90-те години на ХХ век, благодарение на големите образователни и инфраструктурни инвестиции, направени през последното десетилетие на високите цени на петрола. За да се избегне обаче дълбоко съкращаване на текущото потребление, всяка надеждна стратегия за растеж ще трябва да се основава на структурни реформи дори преди макроикономическата стабилизация, за да не се стигне до финансова криза и дори до по-дълбоко съкращаване на потреблението в бъдеще.

Дали правителствата на региона най-накрая сериозно ще пристъпят към осъществяването на реална промяна – това предстои да видим. Уроците от последния петролен шок, които дойдоха по време на колапса в държавната индустриализация в средата на 80-те години, бяха трудни за усвояване, посочва Диуан. Тъй като правителствата заемаха, за да избегнат евентуални корекции по време на петролния бум през 1973-1985 г., сривът предизвика дългова криза. Повечето страни нямаха друг избор освен да намалят разходите си и да приемат едно загубено десетилетие на анемичен растеж.

Оттогава насам правителствата в региона прибягват до груби репресии, за да овладяват публичното недоволство и да обуздават политическите опоненти. До края на 90-те години те възстановиха макроикономическото равновесие, но изпълниха само повърхностни структурни реформи. така когато растежът се завърна в началото на този век, той се задвижи почти изцяло от друг бум на петрола.

Както и през 80-те години, правителствата на региона са обвързали приходите от петрол със субсидиите за потреблението, заетостта в публичния сектор и публичните инвестиции. Необходимите корекции обикновено са под формата на фискални съкращения, а не на структурни реформи, като те обикновено засягат публичните инвестиции, което подкопава бъдещите перспективи за растеж.

Сега, когато цените на петрола са плаващи, частните инвестиции намаляват, местните фирми блуждаят и безработицата се увеличава, допълва анализаторът.

Правителствата в страните производителки на петрол са изправени пред политическа дилема. По-силният икономически растеж, макар и желателен, изисква режимите да поемат рискове, които биха могли да застрашат самото им оцеляване. Отделянето на приходите от петрол от публичните субсидии ще изисква нов социален договор, който се основава по-малко на гарантирана консумация и повече на лична автономия, подчертава се в анализа.

Ако диверсифицираната икономика предполага повече пространство за частно предприемачество, правителствата в региона, особено по време на бум, са склонни да облагодетелстват политически свързани фирми и блокират тези, които смятат за заплаха. Тази практика винаги е възпрепятствала конкуренцията, нарушавала е банковото кредитиране и притискаше икономическата динамика. Тя помогна и на автократите да запазят властта си.

Арабската пролет затвърди това положение на патронаж и клиентелизъм, тъй като правителствата все повече трябва да си купуват политическо съгласие, посочва анализаторът.

Някои режими ще бъдат изкушени да се придържат към статуквото, да се надяват на възстановяването на цените на петрола и междувременно да попречат на гражданското общество. Ако това се случи, ситуацията може да се окаже още по-лоша, отколкото през 90-те години, защото хората в региона много са свикнали с високите нива на държавните разходи и общественото недоволство, което Арабската пролет разкри, не е изчезнало.

Страните, които изберат реформата, ще трябва да изберат политическата смелост, като прибегнат и до добре изработени политики. В повечето страни от Близкия изток участието на пазара на труда в момента е сред най-ниските в света. За да се увеличи производителността, като същевременно се запази социалната стабилност, субсидиите следва да бъдат премахнати с цел подобряване на ефикасността, а не просто да се направят фискални съкращения. Трябва да се създаде и нова система за фискални трансфери, която да подкрепя инвестициите.

Правителствата обаче не могат просто да либерализират пазарите и да се надяват на най-доброто. Частният сектор в региона ще се нуждае от активна, устойчива подкрепа за растеж и зрялост. Управлението на смесени икономики, които включват държавни предприятия и внезапно възникнал частен сектор, ще изисква дисциплина, така че производствените активи да не се губят или да не се приватизират на твърде ниски цени.

Външните дисбаланси ще представляват най-голямото предизвикателство за региона. Гъвкавостта на обменните курсове на валутите не е особено полезна, когато дадена държава няма експортен капацитет, и установяването на контрол върху вноса или валутния курс ще доведе само до корупция.

Все пак някои страни може и да имат възможност да повишат тарифите за някои потребителски стоки. Ако развият възобновяеми енергийни източници и засилят усилията си за опазване на природата, те могат да увеличат износа си на енергия, подчертава анализаторът.

Трудно е да се предскаже какво ще означават за в бъдеще ниските цени на петрола. Елитите в региона могат или да прегърнат промяната, или да не предприемат нищо и да рискуват задълбочаване на проблемите. Времето им за решение изтича.