Светът се нуждае от нова финансова архитектура

Това, което отличава хората от животните, е, че разказваме истории, за да стимулираме колективните действия. Международната финансова архитектура (IFA) е един от централните наративи, които оформиха нашето икономическо мислене през последните осем десетилетия. Нейните институции, правила и основни участници влияят върху начина, по който икономиките, правителствата, фирмите и хората си взаимодействат финансово, пише за Financial Times Михаел Краке, изпълнителен директор за Германия в Световната банка.

Тази архитектура може да изстреля икономиките по пътя на прогреса, точно както може и да обрече цели региони на стагнация и маргинализация. Ето защо е от решаващо значение да се запитаме каква е крайната цел на IFA, кои са бенефициентите и кой всъщност разказва историята.

IFA, на която разчитаме днес, води началото си от миналия век. Тя възниква след Втората световна война, когато са създадени ООН, Световната банка и МВФ. Основната ѝ цел, след ера на глобален конфликт и икономически хаос, беше стабилността и основан на правилата ред, който гарантираше предсказуемост.

IFA даде забележителни резултати. Тя донесе устойчив икономически растеж и измъкна милиарди хора от бедността. Обратната страна на нейната стабилност обаче беше доста директния път към глобалното затопляне, унищожаването на екосистемите, повишения риск от пандемии и дълбоко вкоренените неравенства.

Ето защо е крайно време да предефинираме основната цел на IFA. Успехът ще се състои не само в избягването на рисковете от миналото, но и в предотвратяването на бъдещите. Не заменяме стабилността за промяна - социална, екологична и икономическа стабилност ще има само ако се променим.

Ето пет предложения:

Първо, несъответствието между това, което проповядват индустриализираните страни и това, което всъщност правят у дома, трябва да бъде намалено. Ясният напредък по целите за климата и биоразнообразието ще бъде решаващият тест за тяхната репутация през следващото десетилетие. Това трябва да бъде подкрепено с ангажименти за глобално минимално данъчно облагане и борба с нелегалните финансови потоци.

Второ, първоначалното финансиране на инвестиции за климатичния преход е добра икономика и добра политика. Трябва да съобразим публичните и частните финанси с мащаба на проблема, а не с аргументи за нашия „капацитет да плащаме“.

Трето, подходящата комбинация от публично и частно, външно и вътрешно финансиране ще зависи от контекста. Но едно нещо е очевидно: международните банки за развитие са най-ефективното средство за инжектиране на публичен капитал.

Четвърто, представянето има значение. Достъпът до финансиране и трансформиращата подкрепа за по-бедните страни трябва да се увеличи, там където правителствата желаят да изпълнят своята роля за реално въздействие върху развитието.

И накрая, преоформянето на IFA работи само ако е осигурено честно и справедливо представителство. Ясно е, че трябва да усилим гласовете на по-слабо представените държави - или, което е по-важно, на тяхното население. Това може да се постигне чрез увеличаване базовото тегло на по-бедните страни при гласуванията в международните финансови институции и чрез допълнително смекчаване на относителното въздействие на тези с по-високи нива на БВП. Други мерки биха могли да включват изискване за двойно мнозинство (брой държави и претеглени гласове) за решения като избора на президент на Световната банка или управляващ директор на МВФ. Това обаче би изисквало и подобрено управление в рамките на държавите, така че представителството да бъде постигнато както на практика, така и на теория.

Актуализираната история, която трябва да разказваме, е тази за нов икономически консенсус - глобално споразумение между страните и техните граждани за запазване дългосрочното здраве на планетата, като същевременно се осигурява справедлив просперитет. Необходими са смели решения, за да не изпаднем в международна финансова анархия, завършва Краке.