МВФ има нужда от реформа

Международният валутен фонд (МВФ) е изправен пред може би най-големия тест за своята легитимност, откакто беше създаден преди почти 80 години. Той е преодолявал множество кризи - от политиката на Студената война до валутни сривове. Но днес трябва да се изправи пред съвкупност от предизвикателства: глобалното сътрудничество се фрагментира, докато влиянието на задлъжнялостта и изменението на климата върху международната икономика става все по-голямо, пише Financial Times в редакционен коментар.

Годишните срещи на МВФ и Световната банка, които започнаха в понеделник в Маракеш (Мароко), са възможност за катализиране на реформата в отслабващата международна икономическа институция. Без съгласувани усилия сред своите членове за промяна МВФ може да види как влиянието му като световен кредитор от последна инстанция отслабва. Това би било пагубно за една взаимосвързана глобална икономическа система, която се нуждае от всеобхватен арбитър, който да гарантира нейната стабилност.

Предизвикателствата пред легитимността на МВФ идват отчасти от скорошни провали. Първо, въпреки капацитета си за отпускане на заеми в размер на 1 трилион долара, Фондът напоследък се затруднява да използва финансовите си ресурси в мащаб, според аналитичния център ODI. Второ, макар Фондът да изчислява, че около 60 процента от страните с ниски доходи са изложени на висок риск от, или са вече във, дългово затруднение, процесът на преструктуриране на дългове - в който той играе критична роля - е изключително бавен. Въпреки че МВФ беше възпрепятстван от непреклонни кредитори, собствените му процедури бяха критикувани за липса на бързина и прозрачност.

По-широка заплаха за неговото влияние идва от промените в глобалната икономика. Икономическият подем на Китай и Индия не е придружен от пропорционално увеличение на техния дял от квотите на МВФ, които определят вноските и правата на глас. Институцията представлява в по-голяма степен гласа особено на Европа. Сега Фондът се конкурира с кризисните заеми от Пекин и страните от Персийския залив, които често предоставят финансиране на развиващите се държави при непрозрачни условия. Китай блокира многобройни опити на МВФ за преструктуриране на държавни дългове.

Очертаването на пътя напред изисква подкрепа от неговите членове, което ще бъде трудно на фона на нарастващия икономически национализъм. САЩ водят борба за пропорционално увеличение на квотните ресурси на МВФ, което ще увеличи вноските от неговите 190 страни-членки, като същевременно запази сегашното разпределение на правата за гласуване. Това би било добре дошло начало за повишаване на капацитета му за отпускане на заеми. За да привлече повече средства от надигащите се сили, Фондът ще трябва да повиши техните квоти и права на глас - и да намали тези на другите членове. Евентуалните усилия за повишаване по-специално влиянието на Пекин в МВФ трябва да бъдат свързани с подкрепа за преструктурирането на дългове. Китай не може да очаква по-голям глас без да се придържа към принципите на МВФ.

Има и други лостове, които Фондът може да използва. Първо, трябва да бъде по-строг спрямо кредиторите, които не желаят да участват в преструктуриране на дългове. Това може да означава използване на съществуващ предпазен механизъм, който гарантира, че кредитополучателите преустановяват изплащането на дълга си към непреклонни кредитори. Той също така трябва да бъде по-прозрачен със собствен анализ на устойчивостта на дълга, за да ускори процеса на преструктуриране.

Макар че МВФ трябва да засили основната си функция като спешен кредитор, той има и по-широка роля. Тъй като шоковете, свързани с изменението на климата и условията на търговия засягат фискалната стабилност на по-бедните нации, превантивната му подкрепата за финансиране с цел изграждане на устойчивост остава важна. Всъщност насочването на ресурси, като неговите специални права на тираж (СПТ) – резервните активи на МВФ – към по-гъвкавите международни банки за развитие има смисъл.

Да действаш като световен кредитор от последна инстанция и да ръководиш преструктурирането на държавните дългове е объркана, но важна работа. Критиците често се съсредоточават върху грешките на МВФ, докато успехите му – включително спиране на плащанията за обслужване на дълговете на бедните страни и набирането на СПТ за 650 милиарда долара по време на пандемията – се забравят. И все пак той трябва да бъде реформиран, за да остане релевантен в името на глобалната икономика. За това МВФ в крайна сметка остава зависим от здравия разум и желанието на своите членове да си сътрудничат.