Кристалина Георгиева подкрепя реформи, даващи по-голямо право на глас на Китай в МВФ

Ръководителката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева подкрепя реформи, които в крайна сметка ще дадат на Пекин по-голямо право на глас в рамките на фонда, и предупреди за „опустошение“, ако институцията остане без адекватни финансови ресурси, за да подкрепя изпитващи затруднения страни.

В интервю за Financial Times Георгиева призова МВФ да представлява по-добре промените в световната икономика през последните десет години, които включват възхода на Китай.

„Нужно е постоянно да се променяме, за да отразяваме как се променя световната икономика“, коментира тя, намеквайки за разминаването между дела на Китай от 6% в правото на глас в МВФ и тежестта му в световната икономика, която е близо три пъти по-голяма.

Отбелязвайки, че е била насърчена от „начина, по който фондът е успял да се мобилизира и да преодолее различия в гледните точки толкова пъти след началото на COVID-19“, Георгиева заяви за промените в правото на гласуване: „Оптимист съм, че ще го постигнем“.

Традиционно всяка страна членка на МВФ има т. нар. квота, основана на позицията ѝ в световната икономика, която определя вноската ѝ за фонда, тежестта ѝ при гласуванията в рамките на институцията, както и достъпа до извънредно финансиране.

В момента квотата на Китай е по-малка от тази на Япония въпреки по-големия му дял в световния брутен вътрешен продукт. Като най-големия акционер в МВФ САЩ държат около 17%, които им дават право да налагат вето върху решения за квотата, изискващи подкрепа от 85%.

Съветът на управителите на централните банки на МВФ прави прегледи на квотите поне веднъж на всеки пет години. За последен път той се договори за промени през 2010 г. Оттогава китайската икономика нарасна значително. Промените влязоха в сила през 2016 г.

Преди заседанията на МВФ и Световната банка в Маракеш този месец Георгиева призна, че промени в тежестта при гласуването не са на дневен ред заради приключването на годината през декември.

Призивът на Георгиева за по-дългосрочно преосмисляне на представителството в МВФ е отправен на фона на усилията на САЩ да заздравят мултинационалните институции, базирани във Вашингтон, за да засилят западното влияние със страни с нововъзникваща икономика и развиващи се страни.

Той също така е отправен в момент, когато тя се стреми да увеличи ресурсите на институцията си, за да се справя с икономическите проблеми в света.

„Ние сме в центъра на световната финансова предпазна мрежа. Ако фондът не успее да пристъпи напред и да спечели доверието на останалите, опустошението може да е дълбоко от икономическа и социална гледна точка, а също и от гледна точка на сигурността“, предупреди Георгиева.

В рамките на сегашния стремеж за повече ресурси САЩ искат да увеличат квотите на страните членки без непосредствено преразпределяне на правата за гласуване наред с промени в управлението, даващи по-голяма видимост на развиващите се страни.

Георгиева съобщи, че тези промени имат подкрепата на „много стабилно мнозинство“ от страните членки на фонда и ще му позволят да бъде „силен за бъдещето“.

Тя обаче отбеляза, че проблемът с коригирането на представителството след време предизвиква спорове сред страните членки.

Представители на САЩ оставиха открехната вратата за подкрепа за преразпределяне на дяловете на по-късен етап, но дадоха да се разбере, че ще наложат вето на разширяването на правата за гласуване на Пекин в настоящия момент.

Американският заместник-министър на финансите, отговарящ за международните отношения, Джей Шамбо, заяви, че подобен ход ще изисква „всички страни, особено тези, чийто дял ще се увеличи“, да спазват „ролите и нормите на МВФ“.

Китай, който сега е най-големият двустранен кредитор в света, е критикуван от западни кредитори, че спъва сделки за смекчаване на дълга на проблемни страни.

Георгиева призна, че „не е никак лесно“ да се работи с Пекин по тези въпроси. Но допълни, че Китай „е поел стабилен ангажимент“ да работи с МВФ по преструктурирания и като цяло е „много конструктивен“.

Тя подчерта призива на фонда за повече ресурси от акционерите му в момент, когато световната икономика вероятно се насочва към вял растеж.

„Предвид колко много неща трябва да бъдат направени, просто нямаме нужния ни растеж. Фискалното пространство е подкопано, дълговите нива нарастват навсякъде, разходите за обслужване на дълга също растат, а в същото време исканията за държавни разходи са високи“, отбеляза Георгиева.

Тя защити намесата на институцията по проблеми, свързани с климатичните промени, продоволствената сигурност и здравето.

„Ролята на фонда неизбежно трябва да се промени, защото светът около нас се променя“, казва тя. След началото на COVID „връщането на здравната политика в добра форма, за да оперира ефективно и ефикасно, по онова време беше най-важната икономическа политика“, каза Георгиева. Тя също така отбеляза, че климатичните сътресения имат последици за икономическата и финансова стабилност.

Георгиева отклони критиките към надзора, който институцията ѝ упражнява върху страни като Аржентина и Пакистан, които многократно се обръщаха към фонда за подкрепа, в някои случаи, само за да обслужват заемите си към МВФ.

Миналия месец Шамбо заяви, че програмите за заеми, предоставяни многократно без значими реформи, „вредят на надеждността на МВФ“.

Георгиева изтъкна, че е важно фондът да предлага помощ „емпатично“, но в същото време се съгласи, че кредиторът не може да помага на страни, които „не искат или не могат да предприемат необходимите крачки“.

„В свят с по-голямо напрежение, по-голям обществен натиск, по-голямо отхвърляне на понятието за отдалечените елити трябва да си поставяме за цел да разберем приоритетите на хората“, каза ръководителката на МВФ.