Португалия ли ще е следващата Гърция?

В очите на международните кредитори Португалия е блестящ пример за това, което можеше да бъде и Гърция: спасена страна, която си сътрудничи с кредиторите, стоически преминавайки през години на строги икономии, за да приложи реформи, които постепенно подобряват боледуващата ѝ икономика.

Но статутът на Лисабон на примерното дете на еврозоната, представяно като „доказателство“ за коригиращите програми на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, няма да бъде достатъчен да защити страната от последствията на пазарната турбуленция, в случай че Гърция напусне валутния блок, коментира The Financial Times.

„След Гърция Португалия е най-слабата брънка в еврозоната“, казва Антонио Ролдан от Eurasia Group.

След като през последните месеци разходите по заеми на Лисабон спаднаха до рекордно ниски стойности, миналата седмица те удариха най-високата си точка през тази година заради повишеното напрежение между Атина и кредиторите ѝ. Швейцарската банка UBS прогнозира, че разходите по заеми ще се удвоят, ако Гърция напусне еврозоната, поставяйки нов натиск върху все още крехките публични финанси на Португалия.

Възползвайки се от ниските разходи по заеми, Лисабон събра сериозно количество парични резерви и настоява, че е подготвен за всяка една ескалация на кризата.

„Ако нещо много сериозно се случи с Гърция, Португалия няма да бъде следващата жертва“, заяви министър-председателят Педро Пасош Коелю. „Министерството на финансите има капацитета да устои на всеки признак за нестабилност на пазарите през тази година и е добре подготвено и за първата половина на 2016 г.“.

Португалската агенция по публичните дългове IGCP казва, че освен да отговори на всички нужди по заемите на страната през 2015 г., агенцията възнамерява да осигури 10 млрд. евро паричен буфер за края на годината, който ще покрие около половината от изискванията по заемите през следващата година.

Други обаче са по-скептични.

„Съмнявам се, че можем да устоим на продължително премерване на силите на пазарите“, зави Фернандо Тейшейра дос Сантос, министър на финансите при предишното социалистическо правителство, което договори спасителния заем за 78 млрд. евро през 2011 г. „Паричният буфер ще покрие публичните финансови нужди за няколко месеца, но частните и банковите сектори също ще бъдат силно засегнати“, каза той в интервю.

Тригодишната спасителна програма, която Португалия завърши през миналата година, помогна да се трансформира тежкия текущ дефицит в излишък. Очаква се бюджетният дефицит за 2015 г. да спадне под 3% от националното производство за пръв път от 15 години. Икономиката отчита ръст за четири поредни тримесечия и прогнозите са да отчете ръст от 1,6% през тази година.

Португалия обаче остава една от най-задлъжнелите страни в Европа с публичен дълг, равняващ се на 130% от националното производство. Международният валутен фонд (МВФ) наскоро заключи, че икономическото възстановяване остава крехко заради големия публичен и корпоративен дълг, високата безработица и слабия банков сектор.

„Португалия се възприема като най-рисковия кредит в Европа след Гърция“, казва Лин Греъм-Тейлър, стратег в Rabobank. „Съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) е високо, страната беше обект на спасителен заем и няма икономическата сила на други задлъжнели страни като Италия“.

Ако Гърция обяви дефолт по дълга си, инвеститорите се опасяват от криза в еврозоната. През 2012 г. „заразата“ повиши лихвени проценти по 10-годишните заеми до 18% и принуди предишното правителство да търси спасение от страна на ЕС и MВФ.

„Спредовете (на държавния дълг – бел. ред.) показват, че Португалия ще е първата, която ще пострада от „зараза“ в случай на Grexit“, казва Антонио Баросо, политически анализатор в Teneo Intelligence.

Въпреки подобренията през последните четири години, казва Ролдан, Португалия все още в изправена пред значителни конкурентни предизвикателства.

„Големите сектори на икономиката още не са конкурентоспособни, а образованието и уменията на работната сила в момента са сред най-ниските в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие)“, допълва той.

Потенциалното въздействие на гръцката драма върху Португалия стана част от кампаниите на партиите преди парламентарните избори през есента. Управляващата дясноцентристка коалиция неочаквано се изравни по резултати със социалистите в предварителните проучвания. Коелю предупреждава за опасност от облекчаващи фискални ограничения.

След четири години на съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, които засилиха най-лошата рецесия в страната за последните 40 години, подхранвайки рекордно високата безработица и вълната от емигранти, социалистите против строгите икономии се надяват да поемат управлението. Но според Антонио Пинто Коста, лисабонски професор по политология, „три месеца преди изборите резултатите са все по-несигурни“.

Антонио Коста, лидер на социалистите и кандидат за министър-председател, смекчи тона си срещу строгите икономии. След последната криза много португалци приеха, че подобна болезнена коригираща програма е единственият начин да продължат напред. „Когато Португалия се радва на най-силния си растеж от 10 години, наративът срещу строгите икономии вече не работи“, казва Ролдан.