Какво означава споразумението на Запада с Иран

Дипломатическите усилия на САЩ и техните партньори могат да доведат до историческо отваряне към Ислямската република

Най-после добри новини от Лозана. Ирански дипломати и представители на шест световни сили, сред които САЩ и Русия, излязоха с „Общ всеобхватен план за действие“ за иранската ядрена програма. Тази рамка за споразумение бе плод на продължителни преговори при закрити врата, пише в свой анализ The Washington Times.

Основните точки в сделката целят да успокоят страховете на Запада за възможността на Иран да създаде атомно оръжие. В същото време те трябва да премахнат санкциите срещу Иран и да му позволят да поддържа атомна програма за мирни цели. Все още има много работа, но дипломатическите усилия на САЩ и техните партньори сега могат да доведат до историческо отваряне към Ислямската република. Нейното ръководство, или поне определени негови членове, отчаяно искат по-близки връзки със Запада.

Анализаторите изглеждат изненадани от пълнотата на това рамково споразумение, което дава на привържениците на сделката надежда, че един истински пакт може да бъде сключен това лято. Ето какво е постигнал този настоящ кръг на преговори:

1. Основният показател, използван при изчисляването на превенцията на иранска атомна бомба е „времето за пробив". Това е времето, необходимо за Иран да произведе достатъчно ядрен материал (високообогатен уран), за да може да създаде едно ядрено оръжие. Значението на пробива като основен критерий, за да бъдат разбрани ядрените амбиции на Иран, е въпрос на дебат, а някои експерти смятат, че е малко безсмислено да бъде преследван.

Но една от главните цели на всяко подкрепяно от САЩ споразумение е да се увеличи предполагаемото време за пробив на Иран от около два до три месеца в момента на най-малко една година. По-голям прозорец дава на международната общност повече време да реагира и да вземе по-строги мерки срещу Иран. Предположението е, че колкото по-трудно стане за Иран да произведе оръжие, толкова по-малък е шансът това да стане.

2. Що се отнася до САЩ и техните партньори, обявените в четвъртък мерки са съсредоточени върху създаването на трудности пред Иран за производството и поддържането на запаси от високообогатен уран. Иран вече е намалил своите запаси от уран, обогатен до 20% и се съгласи да намали драстично другите си запаси от нискообогатен уран. По-строги мерки ще са необходими, за да се предотвратят стъпки по посока създаване на оръжие.

3. Един от начините за контролиране на това е да бъде поставена горна граница на броя центрофуги в Иран. Това са въртящи се устройства, които обогатяват уран. Съгласно условията, посочени в четвъртък, Иран ще намали своите центрофуги от около 19 000 до 6 104. Според разпространения от американските преговарящи меморандум, Иран се е съгласил, че през следващите 10 години ще обогатява уран само в едно съоръжение в Натанз. В него има 5 000 центрофуги от първо поколение. Техеран няма да обогатява уран на нива над 3,67% - недостатъчно за бомба, но полезно за целите на ядрената енергетика - в продължение на 15 години.

4. Иран изглежда склонен да прекрати дейността на спорното ядрено съоръжение Fordow в продължение на 15 години и изглежда ще превърне мястото в център за изследвания и ядрена физика. Комплексът Fordow, разположен във вътрешността на планината до свещения град Кум, особено много притесняваше американските и израелските власти. Иранските власти ще гарантират, че реакторът с тежка вода в Арак - място, за което имаше притеснения, че Иран възнамерява да произведе плутоний с оръжейна насоченост - няма да го направи.

5. Ще бъде наложен много затегнат режим на международни инспекции. Инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), атомната агенция на ООН, ще следят постоянно иранските центрофуги и съоръжения за ядрено съхранение в продължение на две десетилетия, ще имат редовен достъп до урановите мини и заводи за следващите 25 години, както и ще могат да извършват редовни проверки на ядрените обекти на Иран. „Ако Иран мами, светът ще го узнае", заяви в четвъртък президентът Обама.

6. В замяна Иран печели облекчение на санкциите, в зависимост от способността му да спази ангажиментите, договорени в окончателното споразумение. Това вероятно няма да се случи със скоростта, която иранците биха искали. Изглежда, че съществува механизъм, чрез който санкциите автоматично биха се „върнали в играта", ако Иран нарушава условията на споразумение.

Обещанията на САЩ и Европейския съюз за евентуално вдигане на санкциите върху петрола и банковите санкции срещу Иран доведоха до масови празненства в Техеран, а световната цена на петрола отбеляза спад в четвъртък.

7. Други въпроси - включително до каква степен Иран ще може да използва и надгражда по-модерни центрофуги, както и какво ще се случи с другите военни измерения на ядрената му програма - все още се нуждаят от изглаждане през следващите месеци.

8. Оптимизмът, създаден от това рамково споразумение няма да бъде споделен от "ястребите" в САЩ и Израел, както и в арабските страни, които все още смятат Иран за сериозна регионална заплаха. Противниците на сделката в САЩ може да увеличат усилията си, за да доведат до провал на преговорите през следващите седмици в Конгреса. Правителството на Обама може да да даде доста солиден договор, който да поддържа ядрената амбиция на Техеран „в желязна клетка," и да създаде условията, по които международната общност да може да бъде в състояние да гарантира, че тя ще си остане там.