Спешно препрограмират системата, в която се регистрират обработваните ниви

В момента спешно се правят промени в системата, в която се регистрират обработваните земеделски площи - ИСАК, заради въведените от тази година промени в директните плащания за обработваема земя. Това коментира пред Investor.bg Георги Праматаров, експерт в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), който участва в третата национална среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Програмистите трябва да са готови с промените до 1 март, когато започва кампанията по очертаване на нивите, на базата на което земеделците получават директните субсидии. Работи се по две направления – екологично насочените площи и заявленията, които подават фермерите.

От тази година част от директните плащания се дават, ако фермерите предприемат зелени мерки – да разнообразят видовете отглеждани култури (диверсификация), да оставят необработваеми екологично насочени площи (ЕНП) в стопанствата: земя под угар или да декларират природни особености, част от земеделския имот -   езера, канали, плетове, синори, редици дървета и др., ако опазват постоянно затревени площи.

Праматаров разясни на земеделците как ще се очертават тези площи: фермерите първо трябва да заявяват нивите, които обработват, след това системата трябва да определи дали стопанството е достатъчно голямо, за да е задължено да поддържа екологично насочени площи и накрая да изчисли размера на хектар.

„Ако ИСАК каже, че имаш нужда от 10 ха екоплощи, стопанинът посочва парцелите под угар, нивите с междинни и азотфиксиращи култури, ако е необходимо – ландшафтни елементи и др. Системата би трябвало да може сама да прехвърля обектите в квадратни метри и да натрупва всички очертани ЕНП, докато бъде достигнат съответният процент“, обясни експертът.

Въпросът е всичко това да бъде факт преди началото на кампанията. Той допълни, че заради шестте нови схеми на директните плащания заявленията също се препрограмират.

На агрофорума експертите поясниха някои детайли около екологичните площи. Председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов попита как се решава казусът – ивица или група дървета, или синори между две ниви с различни арендатори – кой от двамата ще има право да ги заяви като екологични площи и как се заявяват природни обекти като естествени езера. Експертите поясниха, че в този случай право да ги заяви има стопанинът с договор да обработва съответната земя. Често обаче никой от двамата фермери няма да има право да заяви обектите – например ако става въпрос за редици дървета около път, за които няма как да имат правно основание.

При езерата имало два варианта - да са обособени като отделен имот или да са възстановени като част от имот земеделска земя. Във втория случай те ще могат да бъдат заявени.

Снежана Благоева от МХЗ отчете, че новите зелени изисквания предизвикват най-много въпроси и притеснения сред земеделците. Тя посочи стопанствата, които няма да прилагат зелените изисквания: ферми до 10 ха, или заети изцяло с биопроизводство, или пък ако ползват схемата за дребни стопанства.

Стопанствата, които изпълняват мярката диверсификация, трябва да имат предвид, че броят отглеждани култури трябва да може да бъде установен при проверки в периода 15 май – 15 юли. Експертите ще проверяват дали се спазва изискваното процентно съотношение между културите, но няма да се проверява ротация на площите.

Екоплощите могат да се очертават единствено върху обработваемите земи или непосредствено до тях – не се признава например група дървета в пасище, подчерта Благоева. Тя също посочи, че заявителят трябва да има правно основание за посочените площи. Напълно възможно е да се комбинират повече от един вид ЕНП: например угар с азотфиксиращи култури. Освен това няма пречка да се поддържа угар върху една и съща площ повече от 1 година.

Експертът напомни, че ако стопаните не изпълнят зелените мерки, през 2015 и 2016 г., най-големият риск е да не получат зелени плащания, но от 2017 г. санкциите стават по-сериозни.