Доколко навременен и достатъчен е европейският инвестиционен план?

Възхваляваният инвестиционен план на Европейския съюз (ЕС), който официално трябва да получи благословия от 28-те лидери на Съюза на срещата им на върха тази седмица, може би е позакъснял и недостатъчен, за да съживи една стагнираща икономика, пише Ройтерс.

Заради огромните държавни дългове в Европа инициативата очертана от президента на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, не включва нови държавни средства и разчита на финансови механизми, които да превърнат наличните 21 млрд. евро на ЕС и Европейската инвестиционна банка в предполагаеми 315 млрд. евро за финансиране на проекти. Дали планът може да съживи намаляващите държавни и частни инвестиции ще зависи до голяма степен от избора на готовите за изпълнение инфраструктурни проекти, които да увеличат потенциала за растеж на Европа, както и от начина, по който националните вноски са разчетени от счетоводителите на ЕС.

Инвестициите в ЕС през 2013 г. са били средно с 15% под равнището преди кризата, като в най-засегнатите южни страни спадът е над 60%. Много се обсъжда дали този спад се дължи предимно на слабото търсене, затегнатите условия за кредитиране, отсъствието на икономически реформи или липсата на бизнес доверие. 

Правителствата от ЕС обаче са съгласни, че нещо трябва да бъде направено сега.

Планът "Юнкер", който трябва да заработи в средата на 2015 г. и да продължи три години, ще се съсредоточи върху "надеждни инвестиции с европейска значимост" предимно в транспорта, енергетиката и дигиталните мрежи, а също в изследванията и развитието.

Юнкер обеща "преференциално отношение" за страните, които имат дялово участие в планирания Европейски фонд за стратегически инвестиции, когато властите в ЕС изчисляват бюджетния дефицит, който трябва да бъде под 3% от националния брутен вътрешен продукт.

Полският финансов министър Матеуш Шчурек посочи на конференция на мозъчния тръст "Съвет за бъдещето на Европа" миналата седмица, че никоя страна няма да внесе средства във фонда, освен ако не бъде гарантирано, че тези средства няма да бъдат отчетени в дефицита на страната.

Икономическият двигател Германия, най-големият привърженик на бюджетната дисциплина, обаче се противопоставя на отклонения от фискалните правила, опасявайки се от прецедент и злоупотреби с дефиницията за "инвестиция". "Всяка нова дискусия за промени на фискалните правила носи риска да се подкопае доверието на пазара," посочи пред конференцията германският заместник министър на труда Йорг Асмусен. 

"Много трудно бе да се определи какво са лоши и добри разходи, а всички разходи трябваше да бъдат рефинансирани или чрез налагане на данъци, или чрез вземане на кредити", допълни той.

Бившият италиански премиер Марио Монти иска блокът да отиде доста по-далеч, като насърчи инвестициите в производството, изключвайки от изчисляването на дефицита не само плащанията към фонда на ЕС, но също и одобрените от ЕС национални проекти, които подобряват инфраструктурата и увеличават потенциала за растеж на страната. 

Макар да е широко приветстват, планът едва ли ще бъде достатъчно мащабен или бърз, за да окаже необходимия ефект сам по себе си, посочват Монти и френският евродепутат Силви Гулар в съвместен документ. "Необходими са действия и на национално равнище," отбелязват те.