Доколко навременен и достатъчен е европейският инвестиционен план?

Също като германците и Монти вярва в строгото прилагане на правилата, но посочва, че ЕС трябва да приеме следвоенното германско "златно правило", което разрешава взимането на заеми за инвестиции, а не за финансиране на текущи разходи, пише БТА.

Берлин замени този принцип в конституцията си през 2009 г. с т. нар. дългова спирачка, която принуждава федералното правителство на практика да има балансиран бюджет от 2016 г. с изключение на случаите на природни бедствия и дълба икономическа криза.

Монти, който е бивш еврокомисар за вътрешния пазар и конкуренцията, посочва, че в момент, когато лихвите са на рекордно ниски равнища, има сериозно морално основание правителствата да вземат евтини заеми, за да създават социални и икономически блага.

Изненадващо може би Международният валутен фонд споделя това мнение. В годишния си доклад за перспективите на световната икономика през октомври организацията посочи, че увеличаване на държавните инфраструктурни инвестиции, финансирано със заеми, ще доведе до понижаване на съотношението дълг към БВП чрез нарастване на икономиката. Без растеж силно задлъжнелите страни като Италия не могат да намалят дълговия си товар.

Италия обаче разкрива една потенциална спънка за инвестиционния план на Юнкер: тя не можа да похарчи около 20 млрд. евро регионалните фондове на ЕС, тъй като няма т. нар. капацитет за усвояване - термин, който покрива качествена държавна администрация, определение на проектите и капацитет за управление и покриване на изискванията за национално финансиране.

Без значителни инвестиции на национално равнище, по-конкретно в Германия, планът "Юнкер" едва ли ще доведе до съществено стимулиране на икономиката, отбелязват икономисти, особено като се има предвид, че делът на заемните средства, що се отнася до частните пари, изглежда доста оптимистичен.

Планът може да ускори строителството на някой газопровод и на връзки на електрическите мрежи в Централна Европа, което ще помогне за намаляване на зависимостта от вноса на газ от Русия, както и ще подкрепи прехода към възобновяеми източници на енергия. Той обаче рискува да повтори минали грешки на структурните фондове на ЕС, като насърчи изграждането на мостове и летища за никъде, за да удовлетвори националните политици.