Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

България е с най-ниска предприемаческа активност в ЕС

Относително силен движещ мотив за предприемаческата активност са необходимостта и усещането за липсата на алтернативи, според нов доклад

България е с най-ниска предприемаческа активност в ЕС

Снимка: pixabay.com

На ниво Европейски съюз (ЕС) България е с най-ниска предприемаческа активност, което я нарежда в дъното и на световната класация. Това сочи ежегодният доклад „Иновации“ за 2016 г., изготвян от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

През 2016 г. страната се е изкачила с едно място нагоре до 38-а позиция в Global Innovation Index, който покрива 128 държави, припомнят авторите на доклада. Това придвижване напред обаче не е съществено, тъй като подобрение по показателите за иновационен вход и иновационен изход, които стоят в основата на изчисляване на иновационния индекс, на практика липсва.

Липсата на напредък се потвърждава и съгласно Индекса на глобалната конкурентоспособност 2015-2016 г. По отношение на половината от индикаторите, които стоят в основата на пресмятане на индекса, не се наблюдава промяна на годишна основа, при три показателя е налице отстъпление и едва три регистрират ръст със скромните 2 пункта за всеки от тях, пишат авторите на доклада. Резултатът е 54-о място за България от 140 държави, или 22-о място в рамките на страните членки от ЕС.

Относително силен движещ мотив за предприемаческата активност в България са необходимостта и субективната оценка за липсата на други алтернативи, което определя и ниския мотивационен индекс. Липсата на предприемаческа култура и недостатъчната готовност за започване на ново успешно бизнес начинание на входа на предприемаческата система в България закономерно водят до ниски равнища на положително въздействие на предприемачеството върху икономическата и социалната система на страната, посочва се в доклада.

Още по темата

През 2015 г. обаче продължава тенденцията за нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) както в абсолютен размер, така и като процент от БВП - с близо 30%, спрямо предходната година, сочат данните. Два са факторите, които допринасят за това: устойчиво високо равнище на външните инвестиции в инвестиционни проекти и нарастване с над два пъти спрямо предходната година на средствата, които предприятията отделят за изследователска и развойна дейност.

За шеста поредна година обаче намалява делът на публичните разходи за НИРД.

За последните десет години България регистрира икономически растеж, който е над средните за ИС нива, заяви Руслан Стефанов, координатор на група Иновации.бг към фондацията и един от редакторите на доклада, по време на 12-я Национален иновационен форум. 

„Големият въпрос е не само създаването на иновации във фирмите, но и общата предприемаческа среда, т.е. колко хора имат силата, възможността и желанието да предприемат този риск“, коментира той. „Смятам, че в България това все още не е достатъчно развито“, коментира Стефанов.

Един от големите проблеми на корпоративния сектор е умението да се управлява таланта, допълни той. Възможностите, които имаме чрез дигиталните платформи, би трябвало да могат да се ползват за обучение на служителите. „Непрекъснатото привличане на най-добрите практики и примери в международната общност по този проблем би помогнало както по отношение на мотивацията на заетите, така и при взаимодействието на работното място“, каза още Стефанов.

Той представи три основни препоръки по отношение на развитието на предприемачеството и иновациите. Първата е да се използва по-добре и ефективно членството в ЕС. „Силата на ЕС е, че много лесно могат да се взимат практики, които са сработили някъде, и да се пробват дали биха работили тук“, каза Стефанов.

Втората препоръка е да няма компромис към качеството и наистина да се подкрепят организации, които са се доказали на европейско равнище. Освен това трябва „да се подобри ефективността на управлението на различните инструменти в Министерството на образованието и науката и в Министерството на икономиката, които макар да работят по-добре отпреди остават сравнително изолирани“, заключи ескпертът.

По статията работиха: автор Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Нинова дава на съд всички, замесили името й в скандала с "Цанков камък"