Държавно съфинансиране на спешни клинични пътеки предлага шефът на "Пирогов"

Реформата в здравеопазването трябва да завърши със спешната помощ, а не да започне от нея, каза в интервю за БТА директорът на болница "Пирогов" проф. Стоян Миланов.

По думите му пациент, който има нужда от спешна медицинска помощ, няма къде да отиде освен в спешен център. Но проблемът е, че някой трябва да каже какво се случва с пациентите, които не влизат в някой от тези три пакета, които здравното министерство иска да въведе.

Ако пациентът не влезе в някой от трите пакета, трябва да си плати сам и легално да се въведе доплащането, обясни проф. Миланов, като уточни, че въвеждането на трите здравни пакета не е лоша идея.

По думите му добрите пакети извън спешността ще решат проблемите на спешността, а не добрият спешен пакет да решава проблемите. Тогава спешната помощ ще се освободи от несвойствени дейности, добави той. 

За обслужването на пациент в линейка, който се окаже, че не е спешен случай, някой трябва да плати, а лекарите не могат да вървят с касови апарати. Истината е, че на нас ни тежи не спешността, а неотложността, коментира той.

Спешните отделения на Запад са финансирани през основния финансов механизъм - диагностично-свързани групи или клинична пътека, като част от тези средства се използват, за да се поддържа спешното отделение. Поради дефицита в плащането през спешни клинични пътеки, отнякъде трябва да се вземат средства.

Парите са крайно недостатъчни. Един преминал пациент "струва" около 50 лв., изключвайки лекарският труд, стана ясно от думите на Миланов.

Той съветва и да се въведе държавно ко-финансиране на спешните клинични пътеки и оттам всеки болничен мениджър, получавайки тези пари, да ги отделя за спешното си отделение.

"Това, което виждаме по филмите скоро няма да се случи. Имаше подобни наченки, когато спешните отделения бяха към центровете за спешна медицинска помощ. Тогава в тях се работеше по този начин - настанява се пациентът, идват съответните лекари, а не се поддържат екипи. Ние денонощно поддържаме 12 екипа от лекари със специалност", каза шефът на "Пирогов".

В момента спешното отделение на "Пирогов" се издържа изцяло със средства на болницата. "Продавам го за 1 лев, ако иска някой - да го купи, но си мисля, че няма да се намери човек, който да иска да купи спешното отделение на Пирогов". Тук бяха експерти от Световната банка, които извършваха одит, и един от тях ме попита
как продължаваме да функционираме", заяви още Миланов..

По думите му общите задължения на "Пирогов" са 22 млн. лв, в които са включени дължимите заплати и пенсии. Заради изискванията на медицинските стандарти в болницата трябва да има 560 лекари, въпреки че по изчисленията на директора може да се работи и с  души 220. Има и 900 души, които работят в "Пирогов" заради денонощната работа на болницата, допълни проф. Миланов.

"При сегашното състояние е по-добре да бъдем на държавно финансиране, без да спираме работа с НЗОК", каза още директорът на болницата за финансирането на "Пирогов".

Държавното финансиране на спешността е като компенсация, но това е временно.

"Аз съм противник на подобни идеи. Ако съществуват нормални пазарни механизми, в които здравната услуга да бъде заплащана и то не под себестойността й, държавно финансиране не ни трябва", категоричен е професорът. 

В момента заплащането на услугата е под нейната себестойност, допълни още той.

"За средствата, които се отделят за здраве в България, резултатите, които се получават, са повече от добри и това се крепи само на труда на хората в системата. Няма мениджър, който да има достатъчно средства и да не ги вложи в хората, апаратурата, за да си качи качеството. Една икономика, която се крепи на държавни средства, е никаква икономика", заяви в заключение директорът на спешния център.