НЗОК очаква дефицит от 200 млн. лв. в края на годината

Преразходът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за годината ще е около 200 млн. лева, и то след използването на резерва. Ако правим сметките без него - касата „свети на червено“ с 292 млн. лева, обяснява в интервю за в. „Труд“ д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК.

Той обяснява, че заложените в бюджета на касата средства за болниците през тази година са 1,468 млрд. лв. Към 30 април са изразходени 527 млн. лв., което е 35,9% изпълнение спрямо годишния план. Очакваният недостиг по това перо до края на 2015 г. е 124 млн. лева, при лекарствата за домашно лечение той ще е около 109 млн. лв., а за онкомедикаментите - към 59 млн. лв., изчислява Комитов.

Той допълва, че касата ще получи от НАП не повече от 5 млн. лв. за цялата година, въпреки че от приходната агенция отчетоха преизпълнение на приходите от здравни осигуровки само за първите три месеца на 2015 г. от 80 млн. лв.

Механизмите, които могат да ни помогнат да се вместим в бюджетната рамка, са листите на чакащите, допълнителните 5%, които могат да се ползват от бюджета за следващ месец, както и промяната в цените на клиничните пътеки, когато се надвишени прогнозните обеми за медицинските грижи, казва още Комитов.

Той посочва, че на 1 юни ще предложи намаляването на цените на пътеките да е с докъм 8%, но уточнява, че на годишна база може да се окаже, че се налага и да е повече - примерно с 12%. Това ще се реши при преговорите с Българския лекарски съюз, няма да стане с административен акт на НЗОК, категоричен е управителят на касата.

От следващата година НЗОК няма да финансира фрагментирано лечение, заявява още Комитов. По думите му касата няма да допусне „футболизиране“ на болния, примерно между хирургията на една болница, химиотерапията на друга, намираща се в същия или в съседния двор, и трето лечебно заведение, което е на километри от първото. „Там, където две или три болници не са под една шапка, отсега ги предупреждавам, че трябва да кандидатстват заедно за договор с касата, което отново се върши в името на комплексното диагностициране и лечение на болния българин“, казва той.

Болничната ни система е много фрагментирана, посочва Комитов. На 100 хил. души у нас се падат 4,5 болници при средно от 2,7 в ЕС. Освен това много болници имат изключително малко пациенти, което е силно неефективно. Трите най-натоварени лечебни заведения у нас изписват по над 95 пациенти дневно, а 103 лечебни заведения в другия край на таблицата, т.е. една на всеки три болници у нас - по максимум петима болни дневно, подчертава той.

Като се отчете разпокъсаността, се стига до дублиране на ресурси и се затруднява извършването на икономии, обяснява управителят на касата. По тази причина една от основните препоръки на Световната банка е България да реорганизира болничната си система, а НЗОК да купува услуги от тях селективно, т.е. да решава с кои лечебни заведения да сключва договори.

В началото на здравната каса през 2002 г. у нас се хоспитализираха по 17-18 българи на 100 души, в ЕС положението бе същото, припомня Комитов. През 2006 г. в България бройката скочи на 22, в ЕС останаха 17-18 души, така е и днес. А през 2014 г. хоспитализациите са се повишили до 31 българи на сто души. Поради тази причина той изказва опасения, че ако касата наложи по-ниски цени на клиничните пътеки, за да компенсират, болниците ще увеличат още повече хоспитализациите.