Потреблението и износът подкрепят икономиката през третото тримесечие

С втората си оценка за брутния вътрешен продукт (БВП) за третото тримесечие Националният статистически институт (НСИ) потвърди, че икономическият растеж се ускорява до 4,5-годишен връх. С основен принос са износът, крайното потребление и секторите информационни технологии и съобщения, селско стопанство, промишленост и държавно управление.

В периода юли-септември българската икономика расте с 0,7% на тримесечна и 2,9% на годишна база, каквито бяха и предварителните данни, публикувани на 11 ноември.

През третото тримесечие на 2015 г. БВП възлиза на 23,49 млрд. лв. по текущи цени, или 3 267 лв. на глава от населението. Преизчислен в евро, БВП е 12,01 млрд. евро., като на човек от населението се падат 1 671 евро, показват сезонно изгладените данни на НСИ. В долари е 13,348 млрд. долара, като на човек от населението се падат 1 857 долара. За сравнение – предварителните данни на НСИ оцениха БВП малко по-високо, или на 23,61 млрд. лв.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие възлиза на 19,938 млрд. лв. по текущи цени. Тя се повишава с 0,2% на тримесечна и 1,6% на годишна база. Предварителните оценки показаха по-висока добавена стойност – от 20,011 млрд. лв., но пък темповете на прираст се потвърждават.

През периода юли-септември с най-голям принос за растежа са крайното потребление и износът. Крайното потребление, което в стойностно изражение възлиза на 16,116 млрд. лв., се забързва до ръст от 1% на тримесечна и годишна база след последователни тримесечни ръстове от 0,1% и 0,7% тази година и намаляващ отрицателен принос на годишна база. За сравнение – експресните оценки на НСИ сочиха 1,1% годишен и тримесечен ръст на потреблението, т.е. има лека ревизия надолу. Положителни в тази връзка са и новините за увеличаване на заетите.

Експортът на стоки и услуги е нагоре с 5,8% на годишна основа, въпреки че на тримесечна база има спад от 1,9%. Ревизията, която е положителна, е от два пъти при годишното сравнение и от около 2,5 пъти при тримесечното. Данните подсказват, че приносът на износа се запазва и през втората половина на годината, след като през първото тримесечие записа 13,6% годишен ръст, а през второто – от 5,2 на сто.

Външнотърговското салдо е положително, отчита НСИ, след като износът за 16,617 млрд. лв. надвишава вноса, който е в размер на 14,173 млрд. лв. От своя страна, импортът забавя годишния растеж до 3,3% от 4,7% през второто тримесечие и спада с 0,8% на тримесечна база, след като се понижи с 2,7% и през периода април-юни, показват ревизираните оценки на националната статистика. Експресните разкриха 2,7% тримесечен спад, който е понижен на 0,8%.

Инвестициите на компаниите се свиват с 0,4 на сто на годишна база, но са нагоре с 0,6% на тримесечна база след положителните ревизии. Те вече забързват темпото, тъй като през предходното тримесечие имаше покачване от 0,4 на сто спрямо първото. През третото тримесечие на 2015 г. т. нар. бруто капиталообразуване в основен капитал е 5,023 млрд. лв

Динамиката на брутната добавена стойност през отчетния период се определя от регистрирания от НСИ растеж в няколко сектора, като основните са информационни технологии и съобщения, селско стопанство, промишленост и държавно управление.

В „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“ има най-голям ръст от всички. Той е от 3,7% на годишна база, макар че през третото тримесечие растеж няма, а на годишна база има забавяне на темпото от 4,1% годишно, колкото бе през второто тримесечие, например.

Следват промишлеността с 3,5% годишен и 0,6% тримесечен растеж, „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ с 3,3% за година и 0,6% за три месеца и „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ с 3% годишно покачване и 0,6% спрямо второто тримесечие, когато ръстът на сектора бе 1%.

Приносът на сектор държавно управление може да се обясни от една страна с капиталовите разходи на правителството, а от друга – усвояването на средства по европейските фондове и програми.

През третото тримесечие операциите с недвижими имоти растат с 1,7% на годишна база, макар че от края на 2014 г. забавят темпото на тримесечен растеж от 0,4% до 0% в края на септември 2015 г. Сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ отбелязва растеж от 1% на тримесечна и 1,1% на годишна база след спад от 0,7% на тримесечна и 1,9% на годишна основа, регистриран през второто тримесечие на 2015 г.

В сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ НСИ отчита годишен растеж от 0,5% и тримесечен от 0,3%. И тук ръстът се ускорява, тъй като през второто тримесечие на годината секторът се придвижи само с 0,1% на тримесечна база, като на годишна дори спадна с 1,4 на сто.

Основна роля през третото тримесечие има търговията, която расте заради потреблението, автомобилният сектор заради по-високите продажби на автомобили, докато с по-малка роля са транспортът и складирането. Прирастът идва и на фона на предизвикателното лято за туризма.

Прирастът във финансовите и застрахователните дейности е от 0,5% годишно след спад през второто тримесечие от 1,3 на сто годишно. Секторът, заедно с „Култура“, единствени бележат второ поредно тримесечие със спад на тримесечна база.

Като цяло секторът на услугите допринася за 54,4% от брутната добавена стойност през третото тримесечие, след като е произвел 12,78 млрд. лв. Следва индустриалният сектор, чийто дял в добавената стойност е 23,2% след изработени 5,445 млрд. лв.

Интересното е, че корективите като компонент на добавената стойност формират 15,1% от него. Те са за 3,552 млрд. лв. На последно място пък е аграрният сектор с дял от 7,3 на сто и обем от 1,714 млрд. лв.