IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Работодатели и синдикати за пореден път влязоха в спор за минималната заплата

Ръстът на възнагражденията изпреварва ръста на производителността, според Васил Велев от АИКБ

15:04 | 06.07.17 г. 5
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Работодатели и синдикати спориха за размера на минималната работна заплата на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде БТА.

На заседанието беше обсъден проектът на постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г. Минималното възнаграждение от 460 лева се обсъжда от тристранния съвет, тъй като през пролетта Върховният административен съд отмени постановлението на кабинета за вдигането на минималната заплата от началото на годината с мотив, че то не е съгласувано със социалните партньори.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която отглежда „готованци“ и гони квалифицираните хора извън страната. Той посочи, че България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС.

Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в останалите държави от Европейския съюз (ЕС), а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за общността, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в съюза, каза Велев.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 -2016 г. 

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска. Направените изчисления показват, че средната работна заплата за страните, които нямат регламентирана минимална работна заплата, е значително по-висока от тази в страните, които имат регламентирана задължителна минимална работна заплата, допълни той.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков заяви, че не знае как се формира тригодишната бюджетна прогноза и какъв е алгоритъмът, по който се определя минималната заплата. Според него не само частните фирми, но и общинските предприятия имат затруднения с размерите на минималната заплата. В общинските болници заплатите на медицински сестри и санитарките са почти изравнени, допълни той.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също заяви, че не подкрепя минималната заплата за тази година, но подкрепя позицията на министъра да се търси съгласие по въвеждането на механизъм за определянето на минималното възнаграждение

Любен Томев от КНСБ посочи, че България продължава да бъде с най-ниската минимална работна заплата в ЕС. Данните на синдиката сочат, че брутната добавена стойност на един зает у нас е 45 процента от средната за Евросъюза, а компенсацията за наемен труд е 40 на сто.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:22 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 4 rate down comment 0
studioaa
преди 6 години
Както съм подчертал вдигането на доходите е ОБВЪРЗАНО С ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ. Тогава работодателят няма нужда да вдига заплати да дава бонуси и т.н и дори може да намали заплатите. Но ако той бъде напуснат от служителите си и не може да намери нови има 2 възможности: да инвестира в автоматизация или да прекрати своята дейност. Няма абсолютно никакъв смисъл да се правят компромиси за бизнеси, които носят печалба и ползи само на своите собственици/акционери. Такива бизнеси внасят нищожни суми за осигуровки и най-отгоре не осигуряват доходи, нужди за нормален живот т.е от съществуването им ползи за обществото просто няма никакви...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 1
ejko
преди 6 години
Ако бяхме някаква мощна индустриална икономика - разбирам... *** то...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 1
ejko
преди 6 години
Е, браво, бе... ми те в този случай просто ще закрият бизнеса си... :) Има сектори, които са изключително чувствителни към разходите за труд (услугите, примерно - там разходите за персонал са към 50%)... за тях остава само алтернативата да затворят. Айде погледни сега делът на услугите в БВП; схващаш какво означават описаните от теб "мерки", нали...? ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 5 rate down comment 0
studioaa
преди 6 години
Единственият начин да се разреши спора между синдикатите, работодателите и чиновниците е премахването на МРЗ и задължителното обвързване на доходите със приходите и нормата на печалба на предприятията. Например всяко предприятие трябва да бъде задължено да вдига заплатите всяка година ако нормата му на печалба е над определено ниво например 15%. Трябва да бъде забранен и вносът на всякаква работна ръка с образование по-ниско от магистър у нас, за да бъдат принудени работодателите или да вдигнат доходите или да закрият бизнеса си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 10 rate down comment 2
realista
преди 6 години
АИКБ и БСК - нагли и цинични.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още