Работодатели оспорват размера на минималната работна заплата

Три работадателски организации оспорват постановлението на Министерски съвет за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната за 2015 година. Това става ясно от съобщение на сайта на Българската стопанска камара (БСК), където е публикувана жалба до Върховния административен съд.

В съобщението се казва, че БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се обявяват против постановление 419/2014 на Министерския съвет за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната (обнародвано в ДВ 105/2014).

Бизнес организациите оспорват изцяло постановлението  като незаконосъобразно. Според позицията им има съществено нарушение на административнопроизводствените правила. 

С постановлението са определени  нови размери на минималната  работна  заплата за страната - 360 лв. от 1 януари 2015 година и 380 лв. от 1 юли 2015 г.  Определени са размери на минималната часова работна заплата и са уточнени  източниците за осигуряване на необходимите средства за увеличението. Постановлението не е обсъдено от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) преди приемането му, пише в жалбата.

Там се припомня, че според Кодекса на труда (КТ) държавата регулира трудовите и осигурителните отношения след консултации с представителите на работниците и на работодателите, а тристранката е органът, който осъществява сътрудничеството и консултациите.

В съобщението се допълва, че НСТС не е свикван с дневен ред, включващ определяне на нов размер на минималната работна заплата и проектът за постановлението не е обсъден  на заседание на тристранката преди приемането му. Затова според работодателите са нарушени чл. 3 ал. 2 от КТ и процедурата за взимане на решения, установена в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество.

„Задължителността на процедурата по чл. 3 ал. 2 от КТ относно минималния размер на работна заплата означава да се проведат консултации с представителните работодателски и синдикални организации по подготвения конкретен проект за подзаконов нормативен акт. Наличието на принципно обсъждане по този въпрос между социалните партньори преди представяне на този проект не изключва задължението за водене на консултации след съставяне и представяне на конкретния подзаконов нормативен акт. Неспазването на тази процедура представлява съществено нарушение на  императивни  административнопроизводствени правила“, настояват работодателите.

Според тях има основания за отмяна на постановлението като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.

Трите формации посочват, че са признати за представителни организации на работодателите на национално равнище и имат правен интерес от настоящата жалба. В жалбата се иска да бъде отменено поостановлението на Министерски съвет 419/2014 за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната.