Проф. Емил Паскалев: Необходима е здравна реформа, но по правилния начин

Проф. д-р Емил Паскалев, д. м. н. е началник на Клиника по нефрология и трансплантация в УМБАЛ „Александровска“ от 2012 г. Ръководител е на Катедра по нефрология в Медицинския университет в София и председател на Българско дружество по нефрология от 2012 г. Има специалности по вътрешни болести, нефрология и здравен мениджмънт. Специализирал е в: Мадрид (Испания) – бъбречна тансплантация, Лион (Франция) – бъбречна трансплантация, Вюрцбург (Германия) – хронично бъбречно заболяване и редки болести в нефрологията, Хановер (Германия) – бъбречна трансплантация, Берлин - бъбречни заболявания, гломерулонефрити.

С проф. Паскалев разговаряме за съвременните терапии в сферата на нефрологията, за мястото на биотехнологичните лекарства и ролята им за лечението на доскоро нелечими заболявания. Проф. Паскалев коментира и здравната реформа, лекарските протести, проблемът с изтичането на младите лекари в чужбина.

Проф. Паскалев, вие оглавявате Клиника по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „Александровска“, която е единствената у нас, занимаваща се с лечение на редки нефрологични заболявания. Бихте ли разказали повече за съвременните терапии, които прилагате при лечението на пациентите с тези заболявания?

Клиниката по нефрология и трансплантация в университетска болница „Александровска“ е една от първите тясно специализирани нефрологични клиники в страната и има огромни традиции в областта. Миналата година беше разширена, ремонтирана и основно оборудвана със съответната апаратура за хоспитализираните пациенти. Тук извършваме консервативна нефрология, лечение на редки нефрологични заболявания, лечение с биологични лекарствени продукти, инвазивни методи за диагностика и лечение в нефрологията и бъбречна трансплантация.

Екипът е десетчленен като всички са със специалност нефрология, с което много се гордея. Клиниката е и единствената в България, която лекува рядката болест на Фабри вече повече от десет години. В последната година пациентите се възползват от съвременна терапия с биологични лекарствени продукти.

Клиниката е призната и за експертен център за болестта на Фабри за България от Министерството на здравеопазването. От една година единствено нашата клиника работи активно по друга рядка болест в нефрологията - туберосклерозен комплекс, характеризиращ се с множествени тумори на вътрешните органи от съдов произход и задължително ангажиране на бъбреците. Тяхното лечение не е оперативно поради множествения характер, а консервативно т. е. с лекарство, с което клиниката вече има опит. Надявам се клиниката да стане експертен център за България в скоро време и за това заболяване.

Поддържате ли листи на чакащите?

Специфично за клиниката е, че работи и с трансплантирани пациенти от цялата страна, на които имаме пълна и точна листа. Клиниката работи и с пациенти желаещи да осъществят бъбречна трансплантация. Те се подготвят и се включват в листа на чакащите за трансплантация и се наблюдават. Практически това е цялата листа за страната. Провежда се лечение и на всички нефрологични заболявания - обичайна консервативна нефрология, която представлява около 80% от пациентите на клиниката. Извършваме и инвазивна диагностика. Годишно през клиниката преминават по около 1800 пациенти, като през тази година се очаква броят им да е по-голям. Така Клиниката по нефрология и трансплантация има най-разнообразна и най-голяма нефрологична дейност в страната.

Допускам, че пациентите са повече, отколкото е капацитетът на клиниката...?!

Непрекъснато има листа на чакащите, като пациентите действително са повече, отколкото клиниката може да поеме. Съобразяваме се с наложените ограничения за прием - да бъдат хоспитализирани само пациентите по показания. Чакане до един месец може да е критично за пациентите, а за бъбречно трансплантираните е недопустимо. Понякога ги пренасочваме към други клиники, но не трансплантираните. Абсурдно е обаче да се мисли за толкова дълго отлагане като два месеца. Не можем да си позволим да отлагаме пациенти за такъв период. Всеки ден правим избор измежду най-належащите и според спешността, тъй като по принцип всички имат показания за прием, но клиниката няма капацитет да ги приеме.

Какъв процент от терапиите, които прилагате за лечение на нефрологични заболявания, са с биотехнологии?

Биотехнологични медикаменти се използват в нефрологията предимно при бъбречната трансплантация. Вече повече от 15 години имам опит с биологични лекарствени продукти. Редките болести се лекуват изцяло с такива. В консервативната нефрология се използват рекомбинантни човешки еритропоетини за лечение на ренална анемия, които в исторически аспект са втори след инсулина като биологични лекарствени продукти в медицината. Тези препарати са на специален режим на отпускане и прилагане, а пациентите са под непрестанно наблюдение, което е много по-различно от обикновените лекарства с химичен състав. Напоследък и в консервативната нефрология за някои по-тежки заболявания навлиза използването на някои единични биотехнологични продукти. На практика в нефрологията това направление се развива много активно. 

Кое е най-важното за пациента при лечение с подобни препарати?

Най-същественото при терапията с биологични лекарства е, че чрез тях се лекуват най-тежките болести, които преди навлизането на биологичната терапия са лекувани с обикновени медикаменти и имаха много лоша прогноза. А въвеждането на биотехнологиите при лечението на тежки заболявания промени прогнозата на тези болести и увеличи неимоверно много преживяемостта на тези пациенти. Биотехнологичните препарати правят пациентите работоспособни, някои дори могат да се разделят с болестта си. Това е огромно постижение в медицината.

Направлението на биотехнологиите се развива изключително бързо, но е и най-скъпото. Какви са различията с биоподобните лекарства?

За разлика от генериците, биоподобните не са и не могат да са идентични с референтния т. е. оригиналния продукт. Никога не може да се постигне еднаквост. Говори се за подобност. В някои аспекти законодателството в медицината, и то в частта на биологичните лекарствени продукти, все още не е напълно изчистен въпрос и понякога се възприема еднаквост по презумпция, а не с доказателства.

Какво по-конкретно имате предвид?

Под доказателства имам предвид, че прилагането на биоподобен биологичен продукт при пациенти и получените клинични резултати да са сравними с резултатите на иновативния т. е. оригиналния биологичен продукт.

Все по-мащабна е експанзията на биотехнологиите в световен мащаб...това ли е бъдещето?

Това е много добре развиващо се съвременно лечение. То лекува най-тежките заболявания с много добър резултат и ще се разширява. Но с него компромиси не трябва да има, трябва да се уповаваме на точни постигнати по правилата на медицината клинични резултати в резултат на достатъчно голям брой пациенти. И тогава бихме могли правилно да използваме продуктите с оптималните им резултати. А че те са бъдещето, това е сигурно.