Ако на персонала вече не му се работи, шефовете трябва да търсят вината у себе си

„Вече никой не иска да работи“, съобщава през 1937 г. ежедневникът на окръг Йорк, един от най-старите американски вестници. Това обаче не е било нещо ново. „Никой не иска да работи толкова усърдно, колкото преди“, заявява търговец на едро на храни на репортер от Бингъмтън Прес в Ню Йорк през 1916 г., пише за Financial Times Щефан Стърн, гост-професор в Лондонския университет.

Ако днешните мениджъри са наясно с тези сведения отпреди век, твърде малко от тях го показват. Цю Дзин, PR шеф на китайския технологичен гигант Baidu, наскоро влезе в заглавията, след като каза на свои колеги, че ако работят в областта на връзките с обществеността (PR), не трябва да „очакват почивни уикенди“. Тя най-вероятно сега има не само свободни уикенди, но и свободни делници, след като беше уволнена от компанията заради тези си коментари.

Това не означава, че логиката на тези лидери не е правилна: след локдауни, криза с издръжката на живота и глобални вълнения днешните работници изглеждат недоволни. В глобално проучване на Randstad от тази година повече от половината респонденти сигнализираха, че предпочитат да откажат повишение; 64% казват, че личният им живот е по-важен от работата им. Апатията изглежда особено силна в Обединеното кралство, където само 73 процента от анкетираните в проучване на Кралския колеж (Лондон) казват, че работата е важна в живота им, в сравнение с 80 процента в САЩ.

Оплакващите се мениджъри обаче пренебрегват една неудобна истина: шефовете далеч не са безсилни, когато става въпрос за ангажираността на персонала. Ако „сме разлюбили работата“, както твърди Пол Бикли в статия за британския аналитичен център Theos, добрият шеф ще попита защо. Вместо просто да приемат лошото отношение, те ще променят правилата и условията, които нарушават силната работна етика. „Хората искат да работят“, пише Бикли, „и в едно по-добро бъдеще няма да се налага да избират между добра работа и добър живот“.

Въздействието на мениджмънта върху удовлетворението на персонала е добре документирано. Миналата година британският Chartered Management Institute попита над 2000 служители дали се чувстват „оценени (финансово и морално)“ на работа. Близо три четвърти от тези, които са работили с ефективен мениджър, казали, че е така. Но само 15 процента от работещите с лош мениджър са се съгласили.

Изглежда, че ангажираната работна сила е помогнала на някои фирми да надминат очакванията през последните години. Вземете онлайн банката First Direct. Тя се радваше на най-добрата си година през 2023-та, регистрирайки най-големия брой нови клиенти, почти половината от които са под 35 години.

Крис Пит, главен изпълнителен директор от 2020 г. насам, приписва част от този успех на четири корпоративни ценности: „сплотеност“, „усмивка“, „правене нещата по-добри“ и „непукизъм“. На практика това означава, че персоналът получава автономия, без предписания, към които да се придържа, и без средно време за обработка, измервано при повикванията. След локдауните служителите са свободни да работят у дома или в офиса, което им е най-удобно. На обажданията на клиенти винаги отговаря човек, а не бот. И десетки служители са изпратени да консултират в области като финансова уязвимост и домашно насилие.

Тук не изглежда да има криза на работната етика. Банката редовно оглавява всички класации за обслужване на клиенти във финансовата област.

По време на пандемията други работодатели научиха ценни уроци за ангажирането на недоволната работна сила. В Националната здравна служба на Обединеното кралство извънредните обстоятелства означаваха, че персоналът получава повече автономия да взема решения и да си сътрудничи между отделите, коментира Сара Пас, която е изследвала феномена в Nottingham Business School. Но някои служители смятат, че тази свобода е загубена с връщането към нормалността - което потенциално води до проблеми с ангажираността.

Пас предлага контрапункт на мениджърите, оплакващи се от „лошото отношение“ на по-младите колеги. Тя казва, че поколението Z (родените след 1997 г.) и милениалите (родените между 1981 и 1996 г. – бел. прев.) имат причина да бъдат недоволни: жилищните разходи, финансирането на висше образование и изтънените пенсионни планове вещаят по-малко розово бъдеще от това, на което се радват много от днешните 60-годишни. Защо да правите допълнителната крачка в посока работодател, който не изглежда да го е грижа?

„Не че хората не искат да работят“, посочва Джо Косън, главен изпълнителен директор на Института за обслужване на клиенти, „но те искат да знаят, че работата, която вършат, е важна.“ Лидерите не трябва да бягат от вината си за ниските нива на ангажираност.

Мениджмънт гуруто Питър Дракър понякога питаше стая, пълна с корпоративни ръководители, колко от тях имат „безполезни хора“ в своите екипи или бизнеси. Много ръце се вдигаха. И тогава той добавяше: „Безполезни ги наехте, или станаха такива под ваше управление?“

Трябва да признаете, че това е доста добър въпрос, завършва Стърн.