Ще се наложи ли работната етика на поколението Z

Видеоклип в TikTok на млада американка, плачеща заради първата си истинска работа, която изисква дълго пътуване до нея, придружен от следния въпрос на деня: „Как при работа от 9 до 5 имате време за живота си“, стана популярен в социалната мрежа X (бившата Twitter) наскоро, пише колумнистът на Financial Times Джъмайма Кели.

„Нямам време за нищо“, казва неутешимата жена пред камерата на телефона си, след като обяснява, че всяка сутрин трябва да хваща влак за работа в 7:30 и се връща най-рано в 18:15. „Искам да взема душ, да вечерям и да си легна. Нямам време или енергия да приготвя вечерята си… Нямам енергия да тренирам… О, Боже, толкова съм разстроена!“

Би било лесно да ѝ се присмеем И много го направиха, казва Кели. „Прясна висшистка претърпява срив защото трябва да работи. Ние сме обречени“, публикува в Х „Libs of TikTok“, известен десен акаунт. „О, принцесо… Съжалявам, че трябва да пътуваш до работното си място и да работиш, и всичко останало - това е толкова уникално!“ пише и инвеститорът и подкастър (и приятел на собственика на Х, Илон Мъск) Джейсън Калаканис.

Но това „момиче от поколението Z“ (родените след 1996 г. – бел. ред.) има основателен аргумент и тези, които я нападат, (може би умишлено) го пропускат, категорична е Джъмайма Кели и пита: Защо да не се разстройва, че всичко, което ѝ е донесло натрупването на дълг на стойност десетки хиляди долари, осигуряващ колежанска диплома, е това? Защо да не се отнася сериозно към своето щастие и качество на живот? Защо трябва да продължаваме да възхваляваме рутината на ежедневното бачкане, сякаш то е иманентно струващ си или достоен начин на живот?

Момичето не се оплаква, че трябва да се работи изобщо: признава, че много хора са по-зле и се трепят по-дълго време, като обяснява, че ако можеше да работи от вкъщи и да е свободна в 17:00, това би било добре. Това е разбираемо оплакване - всички знаем какъв отрицателен ефект върху настроението може да има дългото пътуване, особено през тъмните зимни месеци, отчита авторът на материала.

Според нея това, в края на краищата,е една от основните причини защо толкова много от нас сега избират да работят поне частично от дома: проучване на Службата за национална статистика (ONS) на Великобритания през февруари установи, че 40 процента от работещите са се трудили от вкъщи в даден момент от предходната седмица, спрямо едва 12 процента през 2019 г. Изследванията също така показват, че хибридните работници са по-щастливи от работещите само в офис; това е едно наследство от пандемичните затваряния на икономиката, за което трябва да се борим.

"Част от това, което преживява тази жена, е приспособяването, през което всички ние трябва да преминем, след като напуснем пашкула на университетския живот и навлезем в по-суровия, по-негъвкав, реален свят - понякога се нарича следдипломна депресия и със сигурност не е ново явление", отбелязва Джъмайма Кели. Но това, което е ново и значимо, е степента, в която "зумърите" (поколението Z) имат загриженост за психичното си здраве и я пренасят в света на работата. И има защо: депресията и тревожността сред тийнейджърите и младите хора рязко се повишиха.

Кели посочва още, че има омаловажаване на идеята, че това се превръща в значима разлика в поведението или нагласите на работното място. Въпреки че идеята за „избягване на престараването“ стана известна в TikTok, давайки на зумърите репутацията на мързеливи и клинчещи, няколко проучвания показват, че разделенията между поколенията в работата са надценени. "И със сигурност част от пренебрежителното отношение към поколението Z може да се отдаде на обичайното мърморене от страна на възрастните, въпреки че никой не обича да признава, че е станал мрънкач", допълва тя.

Както отбелязва Роб Брайнър, професор по организационна психология в лондонския университет „Куийн Мери“, „по-приятна е идеята, че не ние сме се променили с напредване на възрастта, а по-скоро по-младите поколения“.

Но Джийн Туендж, професор по психология в Щатския университет в Сан Диего и автор на нова книга („Поколения“), твърди, че зумърите са склонни да имат съществено различен подход към работата. Тя споделя с Кели, че „относително малките разлики в средните стойности могат да окажат голямо влияние върху крайните проявления". Нейното изследване показва, че работниците от поколението Z са по-склонни в сравнение с предишните поколения на същата възраст да искат добър „баланс между работа и личен живот“ – включително приличен отпуск и „дни за психично здраве“.

Не приемам напълно идеята, че трябва да се отнасяме към емоционалните трудности по същия начин, както към физическите, отбелязва още авторът. "Да разберем как да лекуваме първото е много по-сложно и трябва да внимаваме да не патологизираме всички чувства на дискомфорт: изправянето пред нашите страхове и преодоляването на трудностите може да изгради устойчивост. Трябва да измислим как да постигнем правилния баланс между изнежените зумъри и калените бумъри (следвоенното поколение – бел. ред.) - това ще е трудно", пише тя.

Кели отбелязва, че е благодарна, че живее в свят, който приема сериозно психичното здраве и където говоренето за нашите собствени проблеми вече не е такова табу. Трябва да внимаваме за признаци на лошо психично здраве около нас - като, да речем, зрели хора, прекарващи времето си в подиграване на млади жени, плачещи в интернет, отбелязва тя.