Възможно е да обичате работата си, но да не харесвате как е организирана

Не ви ли е яд, когато една добра теория се разпадне? Книгата на покойния антрополог Дейвид Гребър „Скапани работни места“ имаше страхотна предпоставка: че съвременната икономика е създала огромен брой безсмислени работни места и „хората, които вършат тази работа, са напълно нещастни, защото знаят, че тя е скапана“.

Корпоративни адвокати, лобисти, средни мениджъри - всички те са безполезни и го знаят, пише колумнистката на Financial Times по въпросите на работата Сара О‘Конър.

Изминаха пет години от публикуването на книгата, но хората все още говорят за нея, особено в контекста на днешната загадка защо някои хора излязоха от работната сила след началото на пандемията. Дали работниците просто са се уморили да се преструват, че това, което правят по цял ден, всъщност има значение?

Проблемът е, че данните изобщо не подкрепят теорията за „скапаните работни места“.

Преди няколко години изследователите Магдалена София, Алекс Ууд и Брендън Бърчел разгледаха серия от обемни проучвания на условията на труд в ЕС, за да видят дали е вярно, че голям и нарастващ брой хора смятат работата си за безполезна.

Всъщност само около 5 процента от работниците през 2015 г. са отговорили „рядко“ или „никога“ на въпроса „Имате ли чувството, че вършите полезна работа“. И този дял е намалял от около 8 процента през 2005 г.

Противно на идеята, че скапаните работни места се намират най-често в добре платени сектори с бели якички, проучването установи, че боклукчиите и чистачите са по-склонни от юристите и административните специалисти да кажат, че не вършат полезна работа.

Разбира се, възможно е хората да лъжат себе си или тези, които правят проучването. Също така е възможно хората да виждат работата си като „полезна“ в тесен смисъл, но въпреки това да я намират за безсмислена по по-дълбок начин, който не става ясно от зададения въпрос. Или може би теорията просто е грешна.

Дори и да е така, мисля, че Гребър постави фокус върху важно разграничение, което често се губи: има разлика между това как един човек възприема работата си и това какво мисли за конкретните си дейности.

Гребър се интересуваше от идеята, че някой може да има добра работа, в смисъл, че тя е високо платена и уважавана от обществото, но да мрази вършенето й. Мен ме интересува обратното. Все повече и повече срещам хора, които казват, че обичат работата си, но не харесват как е организирана.

Вземете социалните работници, които се грижат за хора вкъщи или в домове. В много страни процентът на незаетите работни места в тази сфера е висок и текучеството на персонала е голямо. Но би било грешка да заключим, че тази работа не е полезна.

Фокус групите с медицински работници в Обединеното кралство, организирани от аналитичния център Resolution Foundation, откриха обратното: хората говорят за това колко ценят отговорността, автономията и ползата си за живота на хората.

Скорошен анализ на данните за благосъстоянието в Обединеното кралство показва, че хората с професии в областта на грижите имат най-високо ниво на усещане, че нещата, които правят си заслужават. Проблемът е по-скоро, че лошото заплащане и недостигът на персонал правят хората твърде уморени и напрегнати, за да предоставят качествената грижа, която биха искали.

Една старша болногледачка ми разказа за нейна младша колежка, която трябвало да направи 28 домашни посещения в една смяна и не се прибрала при семейството си до полунощ. „Тя ми се обади по телефона и каза: Обичам работата си, но се чувствам сякаш съм принудена да хвана нещо друго“.

Феноменът не е уникален за работните места в долната част от стълбата на заплащането. Психолог от Националната здравна служба (NHS) на Обединеното кралство наскоро ми изпрати имейл за това как недостатъчните ресурси правят невъзможно да върши работата си добре.

„Достатъчно мъдра съм, за да знам, че да работя по-усилено, за да запълня тези непрекъснато нарастващи празноти, е неустойчиво“, ми писа тя. „Така че дори аз, един наистина отдаден служител на NHS, който обича работата си, добър е в нея и има най-добрите колеги… планирам да напусна.“

Тя каза, че това е „обичайна тема“ в нейната професия. „Изцяло обичаме това, което правим, но сме разбити от липсата на инфраструктура, инвестиции и десетилетия на правене на повече с по-малко.“

Ниското заплащане и ограничените ресурси не са единствените виновници. Един лош мениджър може да превърне добрата работа в лоша за една нощ.

Корпоративната бюрокрация може да направи същото, макар и по-бавно, като оплита хората в задачи, които ги отдалечават от работата, която искат да вършат, обичат и са били наети за това.

Сигурна съм, че някои хора получават щедро заплащане за работа, която не харесват и не смятат за важна. Но има повече причини да се тревожим за хората в обратната ситуация. Добрата новина е, че това е по-прост проблем за решаване.