Пандемията отвори дебат за бъдещето на работните места

Излишните работни места, написа покойният антрополог Дейвид Гребър, са „форма на платена заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или вредна, че дори служителят не може да оправдае съществуването й“. Корпоративни адвокати, пиарите и администраторите са пример за такава заетост. От друга страна боклукчиите и здравните работници имат обществено полезна работа - без тях светът би изпаднал в безпорядък, пише Ема Джейкъбс за Financial Times.

Пандемията разкри разделението между излишните и полезните работни места, като издигна „насъщните работници“. Въпреки мрака на ранния локдаун, имаше известна утеха да се видят адвокатите по сливания и поглъщания поставени на мястото им (много стъпала под аранжорите в супермаркетите).

Изследване, публикувано това лято, разнищва излишните работни места и сочи, че чувството за безполезност на работниците може да не е „пряк индикатор за социалната стойност на тази заетост“. По-скоро то е „симптом на лошо управление и токсична корпоративна култура“. В неподходяща среда насъщните работници също могат да възприемат заетостта си като излишна.

Работниците са по-склонни да смятат, че работата им е безполезна, ако имат „управител, който упражнява микромениджмънт, особено ако го прави некомпетентно“, казва Брендън Бърчъл, професор по социални науки в Кеймбриджкия университет и автор на изследването. Автономията може да намали вероятността да погледнете на работата си като излишна.

Пандемията подчерта автономията - или липсата на такава. Много от нашите свободи - да се срещаме с приятели и семейство, да пътуваме и дори да се прегръщаме - бяха ограничени. И все пак за много бели якички се оказа освобождаващо да работят по-гъвкаво.

Тъй като офисите се отварят отново, дебатът около квалифицираната работа обикновено изправя работното място срещу дома. Но бих се обзаложила, че за много служители това всъщност е битка за автономия. „Ако разчоплите защо хората искат гъвкавост, ще откриете, че те искат контрол върху това колко, къде и кога да работят“, посочва Ема Стюърт, директор по развитието на Timewise, консултантска компани за гъвкава работа.

"Хората ще се върнат неохотно към йерархичната реалност", казва Скай Робъртсън, главен оперативен директор в Escape the City, компания, която помага на хората да намерят алтернативи на корпоративната работа.

Не съм прекален оптимист, споделя Джейкъбс. Дистанционната работа едва ли бе освобождаваща за тези, които се микроменажират от разстояние, включително чрез контрол върху клавиатурата. А пък работниците на първа линия нямаха голяма гъвкавост.

Но има добри причини да се даде на хората по-голям контрол върху техния трудов живот. Проучванията показват, че това може да намали стреса, риска от сърдечни заболявания и да подобри производителността. Може дори да ограничи апетита на жадните за власт. Едно проучване показа, че „хората искат власт, не за да бъдат господари на другите, а да управляват собствената си област, да контролират собствената си съдба“.

Съществува тенденция тези на върха на организациите да забравят какво е било отдолу, почти умишлена слепота за предимството на автономията. Старши адвокат може да реши да даде пример, като влиза всеки ден в офиса. Но той може и да не се вясва, за да решава лични въпроси без последствия - право, което често не се предоставя на младшите колеги.

Тази пропаст в автономията беше подчертана от проучване, проведено от Gartner, глобална изследователска компания, относно отношението към гъвкавостта. „72% от изпълнителните кадри са съгласни, че могат да договорят гъвкав ангажимент с мениджъра, докато само половината от служителите смятат, че имат същата привилегия.“

Дори работниците на смени могат да имат по-голям контрол върху времето си. Предлагането на предпочитани работни часове и предварителното уведомление за графика дава на служителите по-голяма способност за планиране. „Един от парадоксите на пазара на труда е, че хората казват, че искат автономия, като това е и един от ключовете те да се накарат да работят здраво“, коментира Бърчъл. "Не е като да казваме на работодателите, че трябва да плащат повече. Въпросът с автономията би трябвало да е ясен." И все пак има упорита съпротива, добавя той.

Пандемията показа стойността на автономията. Да се ​​надяваме, че тя ще бъде приложена в работата.