Работата днес е по-малко опасна физически, но по-вредна психически

Великобритания е болна, пише колумниста и асоцииран редактор на Financial Times Сара О‘Конър. Броят на хората, които искат обезщетения за инвалидност, се е удвоил за една година. Смъртните случаи в трудоспособна възраст (които не включват Covid-19) нарастват. Както Анди Халдейн, бивш главен икономист на Английската централна банка (АЦБ), каза в реч наскоро: „Вероятно за първи път от индустриалната революция насам здравето и благополучието са в отстъпление”.

Последствията за икономиката на страната са достатъчно предъвквани. Все по-голям дял от хората сега са твърде зле, за да работят, което затруднява укротяването на инфлацията и стимулирането на растежа, смята О`Конър. Разбираемо тогава, „Как можем да върнем хората на работа?“ е въпросът, който властите продължават да задават. Ами ако самата работа е част от проблема?

По много показатели работата сега е по-малко опасна за здравето ни, отколкото беше преди, особено в страна като Обединеното кралство, където промишленият и добивният сектор са се свили толкова много. Мускулно-скелетните заболявания, които преди са били най-голямата причина за влошаване на здравето, свързано с работата, намаляха стабилно през последните няколко десетилетия.

Но докато работата е станала по-малко опасна физически, тя изглежда е станала по-опасна психологически. Стресът, депресията и тревожността започнаха да нарастват преди около десетилетие. Те скочиха по време на пандемията и сега представляват половината от всички заболявания, свързани с работата.

Защо е така? Ние знаем от спонсорирани от правителството данни от проучвания, че през последните десетилетия е имало интензификация на работата във всички видове работни места - от шофьори за доставки до корпоративни адвокати. Хората сега казват по-често, отколкото през 90-те години, че работят бързо и усилено в кратки срокове.

Налице е и спад в нивото на контрол, който хората имат върху това как работят, особено сред по-нископлатените работници. Между 1992 г. и 2017 г. делът на нископлатените работници, които съобщават, че имат думата при вземането на решения, които засягат работата им, е намалял от 44 на сто на 27 на сто, с особено рязък спад сред работниците в секторите на гостопримеството и търговията на дребно.

Изследванията показват, че комбинацията от високи изисквания и нисък контрол на работното място - известна в академичната литература като "напрежение на работното място" - е лоша за психическото и физическото здраве. Едно американско проучване, което проследява повече от 52 000 работещи жени в продължение на четири години, установи, че напрежението на работното място е свързано с по-голямо увеличение на индекса на телесната маса, например.

Наскоро интервюирах жена, която работи в казино, пише Сара О`Конър. Тя работи "на крака" в продължение на 10 часа от 18 часа до 4 часа сутринта, прибира се вкъщи, взема няколко часа сън, след което става, за да заведе дъщеря си на училище. Хората в казиното често страдат от прекъсване на връзките си заради работните часове, казва още тя.

Тази работата може да е и мъчителна. „Понякога е наистина психически тежко, като работните часове допринасят, понякога клиенти идват пияни в 3 сутринта и ти си толкова уморен, а те просто те ругаят, толкова пияни, че не можеш да се оправиш с тях на игралната маса, но трябва да го направиш, защото това е твоята работа”, коментира крупието.

Нейният работодател преди е правел неща, за да улесни работата, но всички те са били премахнати. Безплатната топла вечеря я няма, както и почивката, която е била достатъчно дълга, за да я изядете. Таксито до вкъщи в 4 сутринта вече го няма, коледният бонус също. Нощната премия изчезна. „Напоследък много често хората напускат, защото са депресирани“, допълва още служителят в казиното.

Много държави са имали подобни тенденции в естеството на работата в определени сектори, но защо Обединеното кралство има по-големи трудности от повечето?

Може би защото компенсиращите механизми, които биха могли да защитят работниците от тези тенденции – „защитният щит“, както се изразява Дженифър Диксън от Здравната фондация – са особено слаби във Великобритания. Страната не е добра в прилагането на собствените си трудови закони, както показа случаят с P&O тази година, когато компанията уволни стотици моряци без никаква консултация с това, което юристите наричат „ефективно нарушение“ на трудовото законодателство. Профсъюзното членство намаля рязко в частния сектор. Бюджетът на Службата по здраве и безопасност бе съкратен.

Нищо от това не означава, че работата е изцяло виновна за влошаващото се здраве на нацията. Има много други възможни причини, от преработените храни до нарастващата самота и социалните медии, да не говорим за самата пандемия и напрежението върху Националната здравна служба.

Но не мисля, че една дискусия за здравето на страната е пълна без ясен поглед върху реалностите на трудовия пазар в Обединеното кралство за тези, които нямат прилични работни места. Добрата работа е полезна за здравето. Но ако просто се опитаме да закърпим положението, като тласнем хората обратно към работни места, които са ги разболявали, няма да стигнем доникъде.