Парите не са всичко в работата

Срещата с група ръководители на промишлени компании не е гаранция за изненади, но наскоро попаднах на събрание, което произведе точно това, пише Пилита Кларк за Financial Times.

Всички присъстващи бяха обезпокоени от недостига, свързан с Covid, който засегна доставките на всичко - от компютърни чипове до матраци на Ikea. Липсата на работници (т. нар. Голямо оттегляне) също ги тревожеше.

По-поразително обаче беше казаното за бъдещия недостиг на служители, особено на по-млади, след като пандемията приключи.

„Трябва да направим революция в начина, по който правим позициите в промишлеността привлекателни за по-младите поколения“, каза един изпълнителен директор от глобална компания с хиляди служители. „Ако не го направим, няма да имаме работна сила, с която да произвеждаме нашите продукти.“

Повечето служители в тази компания не са имали лукса да се притесняват дали могат да работят от вкъщи или не. Те работеха на смени на поточна линия в гореща фабрика. Изолацията беше често срещана, както и текучеството на персонал в момент, когато, както каза изпълнителният директор, „за хората има толкова много други възможности“.

Собствениците на фабрики се сблъскаха с трудности при намирането на работна ръка много преди Ковид да удари. Проучванията още през 2018 г. прогнозираха, че американските производители рискуват недостиг на 2,4 млн. работници преди 2030 г., до голяма степен поради проблема с „негативното отношение“ към работата в промишлеността.

Но на въпросната среща си припомних съвета, който Джо Байдън предложи наскоро, когато го попитаха за недостига на работна ръка, който затрудни американския бизнес при намирането на работници: „Платете им повече“.

Би ли помогнало, попитах шефовете от промишлеността, ако те просто плащат на младите хора повече? Не толкова, колкото си мислите, ми казаха те.

Както се изрази един участник, заплащането очевидно е важно, но „абсолютно не е такъв стимул, какъвто бе за по-възрастните поколения в продължение на много десетилетия, и следователно не можем да разчитаме на него“.

Мениджърът каза, че това вече е така за работници от поколението на милениалите (Y), най-възрастните от които тази година навършат 40 години, но е още по-очевидно за служителите от така нареченото поколение Z, родени след 1997 г.