Парите не са всичко в работата

Идеята, че заплатата не е всичко, не е нова. Влиятелният американски психолог Фредерик Херцберг показа през 60-те години на миналия век, че нормата на заплащане е „хигиенен фактор“, който сам по себе си не усилва удовлетворението от работата, а предотвратява неудовлетворението - точно както добрата хигиена не причинява добро здраве, но ще причини заболяване, ако липсва.

Това също така е в съзвучие с онова, което може да се нарече Голямата преоценка на трудовия живот, която пандемията ускори за някои служители.

Поразителните 15 милиона американци и повече са напуснали работата си от април насам, а 40% от служителите в САЩ, Австралия, Великобритания, Канада и Сингапур казват, че има поне "частична вероятност" да напуснат в рамките на следващите шест месеца, показа доклад на McKinsey през септември.

Притеснително за работодателите е, че почти две трети от тези, които мислят да напуснат, казват, че са готови да го сторят преди да са си намерили нова работа.

Показателно е, че заплащането не е основната причина за напусканията. Всъщност първите три фактора, които хората посочват, са чувството на недооцененост от тяхната организация, от мениджърите си, или усещането, че не са на мястото си.

И така, какъв е отговорът? Няколко ръководители посочиха по-голяма автономия, повече признание, по-гъвкави работни часове, повече отпуска и всичко останало, което обикновено прави трудовия живот по-приятен.

Подозирам, че ръководителите са прави, особено след като наскоро говорих със Софи Мън, 34-годишен дигитален маркетолог от групата за потребителски стоки Unilever.

Преди четири години тя беше на път да се омъжи за учител, който имаше два месеца почивка през лятото, и реши да се възползва от схемата за неплатен отпуск на Unilever.

Тя позволява на служителите във Великобритания да отсъстват до шест месеца и после да се върнат на старата си или еквивалентна работа без да напускат пенсионния си план или да губят други обезщетения.

В резултат на това планираният триседмичен меден месец на Мън се превърна в двумесечно пътуване от Бали до Борнео и Калифорния, което я накара да се чувства освежена и с избистрени възгледи за значението на заплащането. „Заплатата е важна, но аз искам да живея живота си“, ми сподели тя.