Англичаните, парадоксално, трудно сменят лоша работа

Всеки път, когато правя разследващи репортажи за компании, които се отнасят лошо към работниците, обикновено има някой, който пита: „Защо тогава просто не напуснат? Никой не ги кара насила да работят там, нали?“ Макар и далеч не състрадателен, това всъщност е добър въпрос. Отговорът може да разкрие много за начина, по който една икономика работи (и не работи), пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър.

Понякога причините са очевидни. Работниците може да са в страната незаконно, да са натрупали дългове към работодатели, които трябва да изплатят, или да са обвързани с работодателя си от условията на визата си. На следващо място е макроикономиката: когато безработицата е висока, хората не е задължително да имат по-добри възможности.

В други случаи обаче въпросът е по-труден за отговор. Вземете Обединеното кралство, където безработицата (преди скорошното ѝ обръщане) бе най-ниската от почти 50 години. Въпреки това, доклад на Комисията за ниско заплащане (LPC), независимият орган, създаден да съветва правителството относно минималните заплати, сочи, че незаконното недоплащане на работниците продължава. През 2022 г. повече от 300 000 човека, или приблизително един на всеки петима работници на минимална заплата, са получавали под нея, според оценки на LPC въз основа на официалната статистика - подобен дял спрямо предходната година.

Когато LPC проучи годините между 2012 г. и 2019 г., установи, че една трета от недоплатените работници остават такива и през следващата година. Данните от британската приходна и митническа агенция (HMRC) говорят за същия феномен. От 251 скорошни случая, при които работодателите са били „изобличени“ за недоплащане, 43 са включвали недостатъчни плащания, продължили две или повече години.

Така че защо хората се примиряват с лошите работни места, след като – поне на хартия – не е нужно? За LPC, която се среща редовно с работодатели и работници в цялата страна, отговорът често е страх. „Когато говорите с работници за смяна на работата, можете да видите колко са стресирани“, ми посочва Дейвид Маси, секретар на LPC, пише авторката.

За мнозина страхът е, че следващата работа ще бъде по-лоша или че няма да е трайна. В Обединеното кралство е необходимо и време, за да се изгради сигурност на работното място. Отпуск по бащинство и заплащане на майчински и бащински са достъпни само след 26 седмици на дадено работно място; защитата срещу несправедливо уволнение - само след две години. Може също така да отнеме време на служителите да си осигурят стабилни работни смени, които да отговарят на нуждите им от грижи за децата и други отговорности.

При нископлатените работни места, където преобладават договорите без гарантирани часове, работното време може да зависи не от договора, а от връзката ви с вашия мениджър. Както казва един служител в хотелиерството, цитиран в доклада на LPC: „Трябва да си проправяте път нагоре чрез работа. Надявате се да получите прилично количество часове.“ През 2017 г. правителствената служба за консултации, помирение и арбитраж заяви, че „многократно“ е получавала обаждания от работници, които се опасяват, че работните им часовете ще бъдат „негарантирани“.

Неравномерният и скъп местен транспорт също играе роля. Работниците на минимална заплата са по-склонни да пътуват до работа пеша или с автобус, но това може да ограничи наличните работни места. Анализ за района на Голям Манчестър на фондация Джоузеф Раунтрий от 2018 г. установи например, че за да стигнете до летището в Манчестър за смяна в 6 сутринта често отнема пет пъти повече време с обществен транспорт, отколкото с кола.

Трябва да се има предвид и системата за социални помощи. Всяка промяна в доходите може да промени размера на постъпващия универсален кредит, понякога по непредвидими начини. А разчитането на обезщетения за безработица е финансово болезнено: тези в Обединеното кралство са най-ниските в ОИСР по отношение на дела от предишния доход, който заместват. Системата също така налага 90-дневна санкция на хора, които напускат работа без "основателна причина" - незаконното недоплащане се счита за основателна причина, но други проблеми не непременно.

Един пример от официалното ръководство за служителите, които вземат решения за обезщетения, описва работник, чиято заплата е била значително намалена с едномесечно предизвестие: „Тереза напуска в края на месеца, защото смята, че това е несправедливо, като казва, че ще й бъде трудно да плаща сметките си с по-ниска заплата. Ищецът няма основателна причина."

Кумулативният ефект от всичко това, твърди Маси, е да направи пазара на труда в Обединеното кралство по-малко гъвкав, отколкото изглежда, поне в долната му част. „Нашата работа е да влизаме в стаи, пълни с работници, казващи: „Това е огромен риск, не мога да сменя работата си“; а след това в такива с работодатели, твърдящи: „Не можем да намерим никого“, споделя Маси. „Не е добре за никого, ако този край на пазара на труда е изпълнен със страхове и притеснения.“

С други думи, политиките, които дават на хората малко повече сигурност откъм предсказуеми графици и трудови права, няма непременно да доведат до по-малка гъвкавост на трудовия пазар. Всъщност те могат да имат обратния ефект, завършва О‘Конър.