Четиридневната работна седмица не е панацея за кризата на пазара на труда

Бизнес светът отчаяно има нужда от магическо решение на съществуващата криза, обхванала света на белите якички на фона на намаляваща продуктивност.

Работният вариант е, че това решение ще е четиридневната работна седмица, пише Джулия Хобсбаун за Bloomberg. Той идва от успеха на редица проведени тестове по света и сега под светлините отново е законопроект, който да коригира дефиницията на работна седмица във федералното законодателство на САЩ.

„Служителите в страната колективно преосмислят отношението си към труда“, коментира демократът конгресмен, който придвижва законопроекта, Марк Такано.

И как няма да се хареса? Със сигурност има систематичен проблем с работата, такъв, който мнозина обсъждат и описват.

Когато законопроектът на Такано се появява за първи път преди година, Хобсбаун прави сравнение с петдневната работна седмица на Хенри Форд и се връща дори още по-назад до пионера в социалната дейност Робърт Оуен и неговият слоган от 1817 г.: „Осем часа труд, осем часа разтуха, осем часа почивка“. Идеите около това да се работи по-малко и да се почива повече набраха отново инерция преди десетилетие с книгата „Утопия за реалисти“ на нидерландския автор Рутгер Брегман. Той отделя глава на 15-часовата работна седмица – преразглеждайки известното есе от 1930 г. на икономиста Джон Мейнърд Кейнс – и отбелязва, че автоматизирането на труда и изкуственият интелект ще намалят работните часове така или иначе.

Но в реалността всичко това е доста по-объркано, отколкото се очаква.

Линда Гратън, професор по управленски практики в London Business School, вади наяве трудностите, които лидерите са имали през последните три години, за да намерят модели на хибридна работа, които да са сполучливи. Само 42% от компаниите и мениджърите, които анкетира в световен план, са се спрели на окончателен модел за хибридна работа, пише тя в материал за изданието Harvard Business Review.

Амбицията да се кодифицират нови работни норми в единична система, като 20% намаление на работните часове за 100% от възнаграждението може и да е похвална, но може да не се окаже приложима, посочва Хобсбаун. Ключът е гъвкавостта, а не в четири дни работа.

В последния си доклад „Working Time and Work Life Balance Around the World“ Международната организация на труда (МОТ) признава, че съществува разминаване между действителните часове работа на работниците и техните предпочитани часове работа за значителна част от световната трудова сила, а именно „работничите биха предпочели да работят по-дълги часове, за да увеличат приходите си, но не могат да го направят“.

Пазарът на труда днес просто не може да се сравнява с този отпреди век, който е и вдъхновението за кампанията за четиридневната работна седмица. Използването на нови технологии е разпространено и не се ограничава само до производството. Белите и сините якички са странно обединени както от натиска да разграничават работата от свободното време, така и от икономиката зад това.

Също така мнозина от тези, които експериментират с т. нар. четиридневна работна седмица, не структурират работата си по строг четиридневен график, а с по-гъвкъви уговорки, които отговарят на нуждите на индивидуалните служители и компании, като например две половинки почивни дни, а не цял неработен ден.

Проучване във Великобритания показа, че повечето хора предпочитат по-гъвкави работни часове, отколкото строгостта на четиридневната работна седмица. В Австралия, която е изправена пред остър недостиг на работна ръка, делът на обяви за работа с четиридневна работна седмица нараства значително, но все още представлява една частица от цялостния пазар.

Кристи Хофман, генерален секретар на профсъюза UNI Global Union, който представлява 20 млн. служители в 150 държави, посочи по време на сесия за четиридневната работна седмица по време на форума в Давос, че „гъвкавостта е това, което всички искат“.

А Роб Садоу от компанията Scoop, която предоставя услуга за планиране на офис време и която публикува индекс на новооткритите работни места с гъвкав график, казва: „Повечето хора започнаха да носят работата си вкъщи с тях така или иначе с появата на имейлите на телефона. Очаквам след няколко години да видим много по-малък фокус върху това кога точно даден служител работи и по-голям фокус върху резултата, който служителят генерира за бизнеса“.

Да се нядаваме. Междувременно да не разчитаме на магическо решение, почиващо на четиридневна работна седмица или друг фиксиран модел. Панацеята е нещо много по-нюансирано.