Прегарянията се увеличават, докато хората намаляват работните си часове

Работниците усещат, че прегарят. Затова не е изненада, че хората се развълнуваха от скорошно проучване, направено във Великобритания, според което компаниите, които са намалили работните си часове с 20% (преминали са на 4-дневна работна седмица), имат по-щастливи служители без да губят приходи. Извън 4-дневната работна седмица, все повече американци изглежда избират да намалят часовете, в които са заети, като работят почасово, въпреки че имат възможност за пълен работен ден. Това се наблюдава на фона на „тихото оттегляне“ и тенденцията за правене само на нужния минимум.

Изглежда се задава ерата на по-малкото работа. Още преди пандемията американците залагаха на по-малко работни часове. В действителност те никога не прекарваха твърде малко време на работа. Така че, ако се стига до прегаряне, може би работата не е проблемът.

Стремежът да се работи по-малко е толкова стар, колкото и самият труд. През 1928 г. британският икономист Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че неговите внуци (каквито той в крайна сметка няма) ще трябва да работят само 15 часа на седмица, защото технологията ще върши повече от работата ни внесто нас. Макар че все още работим по повече от 15 часа седмично, той не е сгрешил напълно. Има тенденция към намаляване на работните часове.

Без съмнение технологиите са направили работата ни по-продуктивна, а най-актуалнияр пример за това са технологиите, които възприехме по време на пандемията и които позволяват на повече време да работят от вкъщи, спестявайки време от пътуване до работното място. (Въпреки че Кейнс със сигурност никога не си е представял смартфон, който позволява на шефа ви да се свърже с вас по всяко време на деня).

Проучване на икономистите Марк Агиар и Ерик Хърст изчислява, че през 1965 г. мъжете на възраст от 21 до 65 години са работили срещу заплащане средно 51 часа на седмица, до 2003 г. часовете са спаднали само до 39,9, а оттогава нивото им е доста стабилно. Жените остават по-малка част от работната сила, но много повече работят извън дома от 60-те години насам и повече работят на непълно работно време. Средната работна седмица на жената се е увеличила от 20 на 26,3 часа до 2003 г. и оттогава е без съществена промяна.

Същото проучване измерва и работата у дома (домакинските задачи) и установява, че технологии като по-добри косачки и съдомиялни машини са довели до голям спад и там. Когато икономистите включват всички форми на работа, те изчисляват, че работните часове са намалели със 7,6 часа за мъжете и 6,44 часа за жените.

Ползата от по-малкото работа е повече свободно време. Часовете за свободно време на мъжете са се увеличили с близо 20% между 1965 и 2003 г. Жените са имали с 10% повече свободно време, но след като се е покачило, то отново е започнало да намалява през 90-те години, когато са започнали отново да прекарват повече време в грижи за децата, защото се е наложил моделът на свръхгрижи. Сега работещите жени прекарват близо два пъти повече време с децата си, отколкото дамите през 60-те години на миналия век.

Една изненада: през 1965 г. мъжете с по-малко образование, са работили повече часове, но тенденцията се е преобърнала и сега тези, които печелят повече, работят повече. До 2003 г. образованите мъже са работили с 5 часа повече от онези без гимназиална степен. И това все още важи. През 2003 г. мъжете със средно или по-ниско образование са работили с 3,6% по-малко часове от по-образованите мъже. През 2018 г. разликата се е свила до 1,6%. А сега може би е още по-малка – след пандемията образованите мъже най-вероятно са станали „тихо напускащите“ в офисите.