Прегарянията се увеличават, докато хората намаляват работните си часове

Нека бъдем честни, ако се стремим към 4-днвана работна седмица, хората с по-високи доходи ще са онези, които могат да си позволят да работят по-малко. Но това не е реалистично за цялата икономика. Много почасови работници, които печелят по-малко, не могат да си позволят да намалят часовете си с 20% на седмица. А за повечето наети работници вероятно също не е удачно.

4-дневната работна седмица също така би навредила на икономиката. Технологията ни прави по-продуктивни, така че можем да правим повече за по-малко време, но е малко вероятно това да е достатъчно, за да компенсираме 20% по-малко работа. Проучването във Великобритания предполага, че това е възможно, но изследването е сравнително малко и 88% от компаниите, които са участвали, са в областта на маркетинга, професионалните услуги, администрацията и благотворителните организации или неправителствените такива. Не се обхваща по-голямата икономика. За повечето работни места много по-малко работа означава по-малко продукция, което значи по-малко стоки и услуги. Това влошава недостига на работна ръка и допринася за инфлацията, правейки всички по-бедни.

Дори компаниите в британското проучване се оплакват, че 4-дневната работна седмица е довела до много смущения, защото останалата част от света работи пет дни седмично. А компаниите, които позволяват на работниците да избират в кои дни да почиват, имат проблем с координирането на служителите си.  

Така че нашата икономика не е готова да намали работата с 20%. Но има реална тенденция хората да работят по-малко и все пак да прегарят. Въпросът е защо? Как повече хора прегарят, ако работят по-малко и имат повече свободно време от предходните поколения?

Може би е така, защото дори когато работното време намалява, ни се струва, че никога не получаваме истинска почивка. Родителите прекарват много повече време в грижи за децата, отколкото предишните поколения. Освен това прекарваме свободното си време по различен начин. Дори и да имаме повече от него, свободното време може да не е толкова възстановяващо, колкото е било преди. Използваме времето, за да се взираме в екрани и да играем зареждащи с адреналин игри, като отделяме по-малко време за четене или прекарване на време с други хора. Тези тенденции са свързани с повече тревожност и нещастие, както при тийнейджърите, така и при възрастните.

Може би това, което ни изтощава, е начинът, по който прекарваме извънработното си време, а не броят часове, в които всъщност работим. Работата от вкъщи може да влошава всичко това. Макар че спестяваме време и може да сме по-продуктивни, също така прекарваме повече време сами и повече време пред екрани. Което е иронично в много отношения. Кейнс е очаквал технологията да ни освободи от работата. И наистина ни даде по-малко работа и повече свободно време, но също така ни кара да се чувстваме още по-претоварени и по-нещастни.