Младите поколения на трудовия пазар ценят повече личното благополучие пред повишенията

Представителите на поколението Z (родените между 1997 г. и 2012 г.) и милениалите (родените между 1981 г. и 1996 г.), които вече са по-зрели и поемат ръководни роли, дефинират професионалното развитие по различен начин и често поставят на преден план стабилността, уменията и личното благополучие пред повишенията. Това посочва най-новото глобално проучване 2026 Gen Z and Millennial Survey на "Делойт". Изследването се базира на отговори на над 22 500 представители на поколението Z и милениали от 44 държави, допълнени с перспективи от бизнес експерти.

Финансовият натиск продължава да променя хода на личните и професионалните планове

За пета поредна година разходите за живот са най-голямото притеснение и за двете поколения – далеч пред социалните теми. Макар и амбициозни, реалността на личните им финанси ги кара да отлагат ключови житейски решения. Над половината от представителите на поколението Z (55%) и милениалите (52%) посочват, че са отложили големи житейски решения като създаване на семейство, допълнително образование или стартиране на собствен бизнес, заради финансовата си ситуация.

Достъпността на жилищата остава ключов фактор за професионалните решения - 69% от поколението Z и 64% от милениалите казват, че наличността и/или достъпността на жилища пряко влияе върху професионалните им решения и избора на място за работа.

Въпреки натиска, е налице финансов оптимизъм - 53% от поколението Z и 45% от милениалите очакват финансовото им състояние да се подобри през следващата година.

Ръководните позиции остават привлекателни, но само ако са устойчиви

Представителите на тези поколения искат ръководни роли, но не непременно веднага. Както и миналата година, само 6% от поколението Z и милениалите посочват, че основната им професионална цел е да достигнат управленска позиция. Те се колебаят, защото се тревожат какво ще трябва да „жертват“, ако поемат такава роля.

Изследването отчита, че професионалните решения са с фокус върху дългосрочната перспектива, а не върху краткосрочните резултати. Повечето представители на поколението Z и милениалите предпочитат бавен, постепенен напредък (44% от поколението Z и 45% от милениалите) или преминаване на позиция на същото ниво (21% от поколението Z и 19% от милениалите) пред бързи повишения (25% от поколението Z и 21% от милениалите). Най-големите недостатъци според тях са стресът и прегарянето (50% от поколението Z и 49% от милениалите), прекомерната отговорност (50% от поколението Z и 48% от милениалите) и балансът работа–личен живот (41% от поколението Z и 46% от милениалите).

Все пак мнозина искат да достигнат по-високи управленски позиции в бъдеще - три четвърти от поколението Z (76%) и две трети от милениалите (67%) проявяват интерес към по-висока управленска роля в бъдеще.

Изкуственият интелект се внедрява по-бързо, отколкото организациите са готови

Близо три четвърти от представителите на поколението Z и милениалите (74%) използват изкуствен интелект за изпълнение на ежедневните си задачи – значително увеличение спрямо миналата година (57% от поколението Z и 56% от милениалите). Макар че изкуственият интелект обикновено се възприема като средство за по-бърза работа и по-висока ефективност, качество на продукта и по-добър баланс работа–личен живот, част от респондентите смятат, че за организациите е трудно да поддържат темпото на тази нова технология. Участниците споделят и за дигитална умора, усилвана от нарастващия брой дигитални инструменти, които често са слабо интегрирани със съществуващите системи и работни процеси.

Поколението Z и милениалите използват изкуствения интелект като професионален ментор - те не го използват само за да повишат ефективността и качеството на работата си, но и за да откриват възможности за учене и развитие (79% от двете поколения), да търсят кариерни съвети (72% от поколението Z и 69% от милениалите) и да се справят със стреса на работното място (67% от поколението Z и 65% от милениалите).

Поколението Z и милениалите смятат, че се адаптират към новата ситуация по-бързо от работодателите си. Една трета от респондентите посочват, че тяхната организация не е готова за предизвикателствата, които AI ще постави (67% от поколението Z и 65% от милениaлите), а друга една трета твърди, че наличните на работното място инструменти са само частично достъпни/полезни или изобщо не са достатъчни (33% от поколението Z и 32% от милениaлите).

Над половината от участниците (58% от поколението Z и 54% от милениaлите) заявяват, че изпитват дигитална умора заради постоянни известия, бързата смяна на използваните инструменти и работата с множество платформи.

Предстои смяна на поколенията

Организациите са под нарастващ натиск да запазят институционалното знание, като в същото време се подготвят за навлизането на поколението Алфа, чиито представители ще излязат масово на пазара на труда до края на десетилетието.

Загубата на знание се отчита като голям риск - само 54% от поколението Z и 60% от милениaлите смятат, че техните екипи биха останали ефективни, ако ключов експерт напусне още утре. Те посочват, че недостатъчните стимули, ограниченията във времето, въпросите на конфиденциалността и честото текучество затрудняват ефективното споделяне на знания.

Ефектът на AI върху наемането на работа нараства - почти една четвърт (23%) казват, че организациите им са били принудени да създадат нови стартови позиции (entry-level) заради AI, но част от респондентите се тревожат за въздействието му върху работните места: 20% от поколението Z и 17% от милениaлите твърдят, че организациите им намаляват броя на стартовите позиции.

Въпреки негативите поколението Z и милениaлите са оптимисти за бъдещето на началните позиции. Благодарение на AI служителите на стартови позиции натрупват опит по-бързо (26% от поколението Z и 28% от милениалите), защото могат да се фокусират върху по-важни задачи (25% от двете поколения) и да ускорят потенциалното си кариерно развитие (25% от двете поколения).