Новите Г4 - Китай, Русия, Бразилия и Индонезия

На срещата на Г20 миналия месец в Торонто лидерите на най-големите световни икономики смело се обединиха около нова тема – ограничаването на обезпокояващия ръст на вече огромните държавни дългове.

Сега обаче, когато прожекторите се насочват към опасностите от непропорционалните бюджетни дефицити и прекомерния ливъридж, много политици, светила в икономиката и дори инвеститори почти напълно игнорират най-забележителната черта на глобалната дългова картина – виновниците за огромните дългове са почти изцяло развити страни.

Впечатляващо е, че развиващите се страни от Китай и Русия до Бразилия и Индонезия или изобщо нямат дългове, или могат да се похвалят с много по-здравословни баланси от развитите икономики. Така тези страни от развиващия се свят се превръщат в нов модел за фискално целомъдрие, пише Fortune.

Развитите страни приличат на заможни фамилии, които са заемали прекалено много пари за своите имения и сега им е трудно да плащат вноските по ипотеките си. Развиващите се икономики, от своя страна, са като хора, които притежават жилища без ипотеки и пестят много пари от иначе скромните си доходи. И бъдещето вероятно принадлежи именно на тях.

„Съотношението на привлечен към собствен капитал (ливъридж) е толкова диспропорционално в развития свят, че щафетата вече се поема от развиващите се страни“, казва Роб Артън, председател на калифорнийската инвестиционна компания Research Affiliates, която има повече от 50 млрд. долара активи, инвестирани в различни продукти.

Ново изследване на Research Affiliates, сравняващо дълговите нива на развитите и развиващите се страни, доказва тезата на Арнот. За да се определи дали една страна има прекомерен ливъридж, изследването сравнява дълговите нива със комбинация от четири фактора, които оценяват способността на съответната страна да плаща, в зависимост от нейното богатство и размера на икономиката й. Първият фактор е БВП – индикатор за прихода на капитали. Вторият фактор е населението, определящо размера на работната сила. Третият фактор е потреблението на енергия и е показател за това доколко е развита една икономика и четвъртият фактор е площта на страната. Този показател помага за грубото изчисление на количеството ресурси - основен източник на богатство.

Арнот нарича средната стойност на тези четири показателя „RAFI тежест“ и я съпоставя с процента от общия световен дълг, който съответната страна има. Ако това число надвишава значително относителната икономическа тежест на страната, тя има прекалено висок дълг.

Ако погледнем 24-те най-развити страни от САЩ до Люксембург, те имат общо 41% от осреднената стойност на БВП, площ, енергийна консумация и население в света, но са обременени с почти 90% от световните дългове.

Според RAFI тежестта на 46-те основни развиващи се страни съставляват 59% от световната икономика (43% от световния БВП), но са отговорни за едва 10,5% от световния дълг.

Според тази методология положението в САЩ изглежда наистина притеснително: Страната има 14% RAFI тежест от световната икономика, но е отговорна за около 25% от световните дългове. Все пак Вашингтон е модел за подражание в сравнение с Япония, която има 29% от глобалните дългове и едва 4% RAFI тежест.

На практика всички страни в Западна Европа имат дългове, които са между два и три пъти по-големи от изчисления според RAFI размер на икономиките им. Изненадващ е и резултатът на Германия – образецът за фискална дисциплина. Германия е обременена с 5,3% от световните дългове, при едва 2,6% икономическа тежест.

Стойностите за развиващия се свят са напълно здравословни. Най-големите длъжници са Китай и Индия и все пак техните дългови нива са впечатляващо ниски в сравнение с САЩ и Германия. Китай има 15,6% RAFI тежест от световната икономика и едва 2,3% от световния дълг. Китай също така държи доларови резерви, които са приблизително два пъти по-големи от дълговете на страната.

Индия има 8,6% RAFI тежест и по-малко от 2% от световния дълг. Бразилия, Индонезия, Пакистан, Турция и Аржентина имат RAFI тежест от между 2% и 6%, но дългът на никоя от тях не надвишава 0,2% от общия глобален дълг. Най-задлъжнялата страна в развиващия се свят е Мексико, но в сравнение с повечето от развитите страни нейният ливъридж е незначителен. Мексико има около 2% RAFI тежест при по-малко от 0,7% дълг.

Изглежда, че развиващият се свят ще е много по-добро място за инвестиции през следващото десетилетие, пише Fortune. Сред причините за това са доста по-добрите перспективи за растеж и по-голямата гъвкавост на икономиката, която абсорбира рисковете от нова криза.