Франция се превърна в Дивия запад на Европа

Нова Каледония не трябва да се превръща в „Дивия запад“, заяви френският президент Еманюел Макрон миналата седмица по време на посещението си на тихоокеанския остров. В продължение на две седмици местното население, канаките, се бунтува срещу реформа в гласуването, която според тях ще ги маргинализира, пише в коментар за The Spectator Гавин Мортимър.

Посещението на държавни глава не беше градивно. Малко след заминаването на Макрон бунтовник беше застрелян от полицията. Седем души бяха убити при безредиците, а материалните щети се оценяват на над един милиард евро.

Не само отвъдморската френска територия е в опасност да заприлича на Дивия запад. Хаосът се превърна в характеристика на Франция на Макрон и рядко минава седмица без варварски акт. В неделя следобед в Лион мъж рани с нож четирима пътници в метрото.

Но никой друг град не прилича повече на Додж Сити (град в Канзас, превърнал се в емблема за насилие и анархия в Дивия запад, бел. ред.), отколкото Париж. Предишния уикенд бижутер в престижния 8-ми район беше ограбен. Това бе нагъл обир в средата на деня и докато бандитите бягат, те стрелят с оръжия във въздуха като в сцена от холивудски уестърн. Престъплението е извършено на около километър от мястото, където преди дванадесет месеца агент по недвижими имоти беше застрелян от поръчков убиец. Оказа се грешка поради сбъркана самоличност; жертвата не е имала връзка с наркокартел, както се твърди, че е имала предвидената жертва.

Ако престъпленията пълзят все по-близо до центъра на Париж, най-лошото остава в „дивия север“ на града. Миналата седмица в Убервили двама души бяха ранени от граната, хвърлена от кола върху тротоар.

Очевидец казва, че последствията от експлозията са били като сцена от военен филм. Една жена получава тежки наранявания на ръката си, а мъж губи ръката си, като липсва и половината му лице. Полицията разследва мотивите.

Инцидентът се случва на няколко километра западно от Севран, където по-рано този месец двама мъже бяха екзекутирани в уличка. И двамата са били известни на полицията като наркотрафиканти.

Жената на Мортимър преподава в училище на около километър от уличката. Няколко дни след двойното убийство тя и нейният клас отиват в Париж на училищна екскурзия вечерта. Отнема им повече от три часа, за да се приберат у дома; графикът на метрото и крайградските влакове е сериозно нарушен от месеци поради работата по линиите преди Олимпийските игри. Осигурени са резервни автобусни услуги, но след стрелбата маршрутът е съкратен, за да се избегне района. Смяташе се за твърде рисковано за автобусите да минават през него.

И така, в полунощ жената на Мортимър и 25 тийнейджъри се озовават в един от най-опасните райони на Западна Европа. За щастие родителите се притекли на помощ, пристигайки с коли и микробуси, за да приберат уплашеното си потомство.

Също така в северната част на Париж – на миля и половина от атаката с граната – се намира „Стад дьо Франс“, основното място за провеждане на Олимпийските игри.

Миналата седмица кметът на Париж, Ан Идалго, беше подведена под отговорност от опозиционен градски съветник, който я обвини, че е превърнала Париж в два града: „Париж на Олимпийските игри: добре организиран, празничен и който ще усети ползата на Игрите. И страдащият Париж, който никой не поглежда".

Ядосаната Идалго отхвърли обвинението. „Писна ми от игрите!“ заяви, добавяйки, че Олимпиадата е изключителна възможност за парижани „да празнуват нещо заедно“.

Вярно ли е? Най-добрият начин да отпразнувате Олимпиадата е като зрител, но цените на билетите са твърде високи. „Това ще бъдат най-високите цени на билети в лекоатлетическа арена, на които сме били свидетели на олимпийски игри“, оплаква се Себастиан Коу, президент на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации „Поискахме баланс… искаме фенове на достъпни цени“. Коу беше председател на организационния комитет на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., където 90% от билетите бяха под 100 паунда. Това не важи за игрите в Париж. Например в Лондон най-евтиният билет за финала на 100 метра бягане мъже беше 54 паунда (64 евро); в Париж е 125 евро.

Цените на билетите са извън диапазона на много парижани, които се борят с кризата с разходите за живот, която включва рязко покачване на сметките за храна и енергия. Парижани се сблъскват и с други увеличения: насилствената престъпност и трафикът на наркотици се увеличават; през 2023 г. има 20% увеличение на убийствата спрямо предходната година в по-широкия регион на Париж.

Не е много забавно да си парижанин в днешно време, освен ако, разбира се, не си важен човек, който има личен транспорт и охрана. С други думи животът на политиците от Париж е розов. Мнозина вероятно ще бъдат видени на Олимпийските игри, наслаждавайки се на пищното корпоративно гостоприемство, което се предлага.

Извън този розов балон работата си продължава както обикновено. Убийства, хаос и мизерия. Ако Идалго превърна Париж в два града, Макрон превърна Франция в две страни. Едната е за заможните, а другата е Дивият запад.