Дълговата криза вече и в сърцето на Европа - Белгия

Дълговата криза се прехвърли в сърцето на еврозоната, след като инвеститорите поставиха под въпрос способността на Белгия да се справи с третото по големина дългово бреме сред 16-те страни от валутния съюз, пренебрегвайки нелошото икономическо представяне на страната, пише Bloomberg.

Премията, която търсят инвеститорите, за да държат 10-годишни белгийски ДЦК вместо германски облигации със същия матуритет, се е удвоила за последните 4 месеца, достигайки 139 базисни пункта във вторник – най-високата стойност от 1993 г. В същото време спредът по италианските облигации се изкачи до историческите 186 пункта.

Спасителният пакет от 85 млрд. евро, който Европейският съюз (ЕС) прие за Ирландия, не успя да успокои напрежението на пазарите и инвеститорите насочиха вниманието си от периферията на еврозоната към страни като Белгия, чиято столица Брюксел е седалище на повечето политически институции на ЕС. Въпреки че икономическият растеж на страната беше сред най-високите в региона през тази година, проведените в страната избори не доведоха до съставяне на правителство и това влоши прогнозата за бюджета на страната.

„Белгия е в светлините на прожекторите, защото инвеститорите се питат „кой е следващият“, който ще поиска помощ“, коментира Карстен Бързески, икономист на ING Groep. „Въпреки че няма особено основателна, базирана на икономическите фундаменти причина да се безпокоим за Белгия, дълговите нива на страната и политическата несигурност допринасят за несигурността. Спредовете вече достигат стресови нива“.

Доходността по белгийските облигации все още е по-ниска от тази на най-застрашените от дълговата криза страни в еврозоната. Испанският спред достигна 262 пункта в сряда, докато тези на Ирландия и Гърция бяха 659 и 911 пункта съответно.

Шест месеца след като спасяването на Гърция разкри слаби места в еврозоната и повдигна съмнения, че 16-те страни не би трябвало да са в един и същ валутен съюз, инвеститорите остават мнителни.

Гръцкото финансово министерство беше принудено миналия месец да обяви допълнителен кръг от мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, докато ирландският премиер Брайън Коуен обеща да съкрати бюджетните разходи с 6 млрд. евро през 2011 г.

В Белгия седем политически партии все още спорят дали да предоставят по-голяма фискална автономия на регионите в страната. Белгийският публичен дълг е близо 100% от брутния вътрешен продукт на станата, като облигации за 65 млрд. евро се очаква да падежират през следващата година.

Цената за финансирането на белгийския дълг с 10-годишни облигации достигна 9-месечен връх при аукциона от 29 ноември. Белгийското финансово министерство продаде облигации за 945 млн. евро, които трябва да падежират през септември 2020 г., при доходност от 3,72% - съвсем малко под доходността от 3,76%, достигната при продажбата на облигации със същия матуритет на 22 февруари.

„Пазарите пренасочват вниманието си от тези, които наистина изглеждат уязвими, към тези, които са леко уязвими“, казва Ник Коунис, главен икономист на ABN Amro NV в Амстердам. „Ако се опасявате за дадена страна и не искате да купувате облигациите й, цената за обслужването на дълга й рязко се повишава. Има силен елемент на самосбъдващо се пророчество“.