По време на британската криза на пазара на имотите през 70-те години наяве излязоха фактори като прекомерно кредитиране, презастрояване и неясни и рискови сделки, които застрашиха цялата банкова система във Великобритания. По време на американската банкова криза през 80-те години сделките бяха дори още по-неясни, а ипотечното кредитиране – дори още по-мащабно. Щетите за американските данъкоплатци възлизаха на над 100 млрд. долара.
Настоящата криза, с цялата сложност на финансовите инструменти, които бяха използвани, по рода си е същата – просто тя е най-мащабната от цяла поредица кризи, свързани с банковата система. Тя за пореден път показва, че земята, тухлите и бетонът са „ахилесовата пета“ на финансовата система, пише FT.
Днес това, което стартира като един пристъп на пазара на рискови ипотеки през 2007 г., е все повече насочено към пазара на бизнес имоти. По информация на Института за международни финанси (IIF) през 2014 г. настъпва матуритетът на кредити с обща стойност 1,4 трлн. долара, отпуснати за сектора в световен мащаб. Поне половината от тях надхвърлят стойността на актива, който служи за обезпечение на кредита.
„Предвид това, че стандартите за кредитиране се затегнаха значително, ясно е, че много кредитополучатели може да не успеят да (получат) рефинансиране“, казва заместник управляващият директор на IIF Хунг Тран.
Проблемът на американския жилищен пазар също не е по-малък. Смята се, че около 30% от ипотеките в страната са на стойност, по-висока от тази на жилищата, за които са отпуснати, което означава дефицит от близо 700 млрд. долара.
Вероятността от вълна от необслужвани ипотеки представлява все по-голямо опасение за политици, банкери и инвеститори, както и за редица компании, които са изпаднали в големи задължения.
Финансови балони
Следователно тук от основно значение както за финансовата индустрия, така и за световната икономика, е въпросът защо се позволява за пореден път на имотите да разрушат банковата система, провокирайки тежка рецесия, и какво би могло да се направи, за да се предотврати тази ситуация.
Финансовите балони – най-често свързвани с прекомерно отпускане на капитали и кредити – и следващите ги крахове са редовно явление в икономическата история. Въпреки това различни проучвания на финансовите кризи още от 17-ти и 18-ти век показват, че едва през последните десетилетия имотите започват да изместват индустриалните иновации като фокус на инвестиционната еуфория.
Същите проучвания обаче показват очевидно затишие между периода след Голямата депресия и 70-те години, когато банковата система и капиталовите пазари бяха либерализирани, и когато бе формиран междубанковият пазар във вида, в който ни е известен днес.
С осигурения достъп до капитали банките в целия развит свят се впуснаха в преследване на все по-големи ръстове. Това автоматично доведе до редица кризи, свързани с имоти – в средата на 70-те години в САЩ и Великобритания; в средата на 80-те години в САЩ; в началото на 90-те години в Япония, Скандинавските страни и отново във Великобритания; и след това за пореден път в англосаксонския свят и Испания през 2007 г.
Вижте как имотите стават причина за финансови кризи


Поетапно варненските ученици преминат към едносменен режим на обучение
Автобус с работници се обърна в нива край Павел баня
По-малко детски градини ще работят по празниците за Коледа във Варна
Съдия от Апелативен съд – Варна представи казус за киберпрестъпление и пране на пари на международен форум
Арестуваната шефка на ревматологията направи признания
Путин ще похарчи рекордните $200 млрд. за войната тази година
Теодор Борисов: Финансовият феърплей циментира статуквото във футбола
Защо американците са недоволни от икономика, която изглежда добре?
И. Иванов: България трябва да засили сигурността си в Черно море с помощ от НАТО
Когато „мъртвите идеи“ оживяват: Нови технологии и формати в събитийния бизнес
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Фибростъклото все по-често замества метала при ремонт
Европа търси ново решение на проблема с китайските хибриди
Daihatsu разработва ДВГ на амоняк и водород
Пенсионна реформа: Осигурените ще бъдат разпределяни в три подфонда
Прокурорската колегия пита Магдалена Лазарова дали иска да стане и.ф. главен прокурор
Сред най-мързеливите сме в ЕС: 28,4% от хората в България не спортуват
Кремъл с остър отговор за чумата: Повечето информации са лъжливи
Пътнически автобус катастрофира в село Асен, има пострадали
преди 15 години Не само да спрат а и връщане назад трябва за компенсация.Около 2-3 десетилетия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Урокът НЕ е НАУЧЕН , защото Икономиката НЕ е наука ,или поне не наука за масите.-------------------------------------------Въпр. публикация дава отговор на въпроса - лошото е,че не е за българи , т.е. не е лесно смилаем , няма формули,числа...който да ни помогнат да влезем в час!Ако всички разбираха от икономика - пазарите щяха да спрат , както и ако всички разбираха от ТОТО - то щеше да спре http://***.investor.bg/news/article/100994/91.html-----------за да работи добре икономиката трябва да има *** които да вярват на всичко което им се Спуска в медиитеверващят е винаги потърпевш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Ххахааааа....това не е вярно!!! Нищо не разбират!!! В България има още 10-15 проекта за молове...те ще ни кажат...тука са най-големите стратези!!! Криза ли?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар