Редно ли е да се говори за спасяване на Гърция, ако се спасяват кредитори?

Германският данъкоплатец щял да плати за "спасяването на Гърция" и това не му харесвало, затова управляващата коалиция на немския канцлер Ангела Меркел загуби мнозинството си в парламента след последните избори в страната.

Реално обаче парите на германския данъкоплатец ще отидат не в Гърция, а в касите на германски банки, пенсионни фондове и за трансфери от вида "от себе си на себе си" между други германски инвеститори.

Къде е спасяването на Гърция в този случай? На практика се оказва, че кредиторите на тази страна ще се съгласят да разсрочат вземанията си, защото в противен случай просто ще получат една кръгла нула.

Именно заради това Сенатът на САЩ гласува да не се дават пари на МВФ за спасение на Гърция. Именно заради това и Китай няма да спаси Гърция (каквито слухове имаше преди месеци). Просто защото САЩ и Китай не са толкова наивни да дадат пари, които веднага ще постъпят по сметките на немски и френски банки, както и на германското и френското правителство. Така европейците ще се окажат с кеш в момент на криза и ще получат стратегическо преимущество пред финансиралите ги американци или китайци, като например купят контролен дял във водещи американски компании.

От друга страна, ако Мексико има проблеми с държавния си дълг, САЩ ще подкрепи страната незабавно, както направи през 1994 г., когато рефинансира дълга на южната си съседка. Схемата е същата – този, който е основен кредитор, става и основния спасител (на себе си), защото в противен случай рискува да не получи нищо.

В допълнение, ако Мексико се удави във финансова криза, милиони емигранти ще залеят САЩ и ще влошат още повече икономическите проблеми на „страната на неограничените възможности“.

"Спасяването на Гърция" всъщност е фраза, която измества проблема от виновника, а именно френските или германски банки, решили да правят печалба, като рискуват с гръцки държавни ценни книжа, вместо с по-нискодоходните немски държавни облигации.

Анализи показват, че основен кредитор на най-задлъжнелите държави от еврозоната (Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия) е Франция (с 911 млрд. долара), следвана от Германия (с 703,8 млрд. долара) и Великобритания (с 418 млрд. долара).

Затова не е учудващо, че Франция най-безрезервно подкрепя "спасяването на Гърция". В спасителния план неслучайно бе включен и Международния валутен фонд (МВФ), за да може част от парите да дойдат и от страни извън Европейския съюз (ЕС). Видяхме обаче, че САЩ не клъвна на този номер.

В крайна сметка Франция и Германия силно желаят да видят парите си някога и затова ще рефинансират Гърция. В противен случай Гърция просто ще спре да плаща, 2-3 години няма да може да се финансира от международните пазари, но след това ще го прави без проблеми, каквито случаи има десетки в историята (България, Русия, Аржентина, щата Калифорния). А сегашните кредитори на Гърция ще пият по една студена вода за 100-200 млрд. долара.

Външната задлъжнялост на Гърция не е по-голяма от тази на Германия или Франция, както показват данните по-долу. Просто Гърция има лошия шанс държавния й дълг да падежира през 2010 г. в труден за световната икономика момент, която затруднява страната при рефинансирането му. Другият проблем на Гърция е, че е малка и политически по-слаба от Германия или Франция. Трудно е за който и да е било да посочи Германия с пръст и да я нарече "закъсала", но една малка страна като Гърция може да се използва, за да се сваля цената на еврото, от което немският износ става по-конкурентен.

Дял на брутния външен дълг (държавен дълг плюс задлъжнялост в частния сектор) от БВП по страни: