Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Стратегии

Как се създава силен роден бранд?

Над 120 експерти дискутираха темата на втория маркетинг форум на сп. “Мениджър”

Как се създава силен роден бранд?

Ваня Щерева. Снимка: сп. Мениджър

Иновации, вслушване в гласа на потребителя и внимателна интерпретация на традициите - това са някои от задължителните съставки в рецептата за създаване на силен български бранд. Нужен е и креативен екип, който да се учи от грешките си и от опита на лидерите.

Около тези тези се обединиха участниците във втория годишен Маркетинг форум, организиран от сп. “Мениджър”. Той събра във Фабрика 126 над 120 лидери в сферата на бизнеса, маркетинга, дизайна, рекламата и комуникациите.

Темата за отстояването на традициите и мястото на иновациите в производството на обичаните от българите хранителни продукти разви изпълнителният директор на "Престиж 96” Дарина Стоянова. Тя сподели, че желанието на екипа да промени кардинално опаковките на любими продукти било потиснато след допитване до потребителите, което показало, че те не желаят революционни промени. Лансирането на нова линия с название на английски език също се разминало с очакванията на клиентите. Маркетинг проучване показало, че 60% от тях искат названията да са на български, за 20% езикът е без значение и едва 20% приемат чуждоезичната марка. “Така разбрахме, че продуктите на “Престиж 96” трябва да са на български език. Защото в съзнанието на нашите потребители българското се асоциира с високо качество”, подчерта Стоянова.

Тя съобщи, че в София потребителите избират продукти, водени от марките, в Пловдив - от репутацията на производителя, а в Дупница - от цената. “От 700 нови продукти, пуснати през 2016 г. на пазара на захарни изделия, 30 са наши”, съобщи Стоянова. При разработването на нови продукти компанията е водена както ретро тренда, навлязъл със закъснение в България, така и от стремежа за непрекъснати иновации и съобразяване с глобалните настроения за здравословен начин на живот. “Пуснахме лимитирана серия от любими в миналото захарни изделия, имаме линия без захар, подходяща за диабетици, имаме и световна иновация, която стана хит на ISM 2017 в Кьолн. Това е пример, че българското може да бъде модерно, качествено и иновативно”, обобщи г-жа Стоянова.

Тя представи първата у нас комуникационна кампания чрез опаковка с добавена реалност. Вичо Димитров, създател и управител на iGreet, българска фирма за създаване на добавена реалност за маркетингови цели, обясни иновацията - при сканиране на опаковката героинята Ная се превръща в 3D фигурка, която се движи и взаимодейства с потребителя. “Тази технология има сериозни ползи за бизнеса, предлага нов комуникационен канал и дава добавена стойност на потребителя. Приложима е за поздравителни картички, визитки, опаковки както и в областта на интериорния дизайн”, обясни Димитров. За 2 месеца приложението е свалено над 15 000 пъти, има 75 000 сканирания на опаковката на вафлите. Сканира се средно по 5 пъти от 1 потребител, който прекарва в забавление с приложението средно 3:45 мин.

“Опаковките са най-евтината комуникация”, обяви Делчо Рашков, съосновател и криейтив директор на Frontroom Brand Design. Той представи ретроспекция на продуктовия дизайн в България. Като пример за съвременен иновативен ретро дизайн експертът посочи новия продукт на “Загорка” - “Ретро” в кен от 330 мм. “Кеновете разказват истории и хората ги търсят”, обясни Рашков.

Мартин Димитров, управител на рекламна агенция Nitram, влезе в спор с тезата, че българското е модерно. Според него, за да стане модерно българското, е необходимо да започнем да гледаме на държавното като на нещо добро. “Държавата има пари, относителна визия и никакъв вкус. Затова, когато искаме българското да е модерно, трябва да действаме в синхрон с държавата”, заяви Димитров. Според него друго условие за успех на българските брандове е да се научим на дългосрочност, взаимодействие, вяра и творчество.

Писателката Ваня Щерева разказа пред препълнената зала опита си да обедини производители на уникални български ръчно произведени продукти на хендмейд фестивалите в НДК. “Започнахме във фоайето със 75 творци, днес са около 250, а желаещите обикновено са над 600. Ежедневно фестивалите се посещават от над 12 000 души и това осигурява добри доходи на участниците. Голям успех имат традиционни български неща със съвременни мотиви, например тениски с избродирани шевици”, разказа Щерева.

Модератор на форума беше Радослав Бимбалов от The Smart.
 

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (0)


Още от Стратегии
ВУЗФ удължава приема на студенти до 6 октомври