Д. Манов: В условия на криза за бизнеса е важно да инвестира в умни технологии

- Кои са новите сектори, където според вас ще се насочат инвестициите през тази и следващата година?

Очакванията са постепенно да се засили интересът към т.нар. „зелени инвестици“. По отношение на агроекологичните мерки, които на този етап се усвояваха изключително слабо, забелязваме индикации за оттласкване. Пример за това е не само засиленото желание на фермерите да се занимават с биологично земеделие, но и нарастващото потребление на екологична продукция.

Именно търсенето на вътрешния пазар е пазарният стимул, който би развил дребното земеделие, защото износът може да се осъществява само от големи компании с потенциал да осигуряват значителни партиди биопродукция за европейските пазари. Малките земеделски стопанства обаче нямат достъп до тези пазари, именно защото не са в състояние да осигурят тези количества.

Добрата новина е, че българският пазар узря за екологичната продукция при крайния потребител и дребният фермер вече има къде да реализира производството си. Това е много важно за развитието на биоземеделието, като очаквам през следващите години евросубсидиите да се насочат не само към него, но и към екологичното животновъдство. Знаем, че до 2011 г. то беше сред изоставащите подсектори от селското стопанство.

Програмата за селските райони дава възможност за модернизация на фермите, като реално тези субсидии се ползват от стопанствата с над 50 животни, които са икономически ефективни. Европейските фондове помагат на стопанствата над среден размер, които имат достъп до съфинансиране.

Малките ферми с 10-15 животни все още нямат нужната административна подкрепа, за да кандидатстват по тази програма. Хората в тези стопанства са самонаети и за да структурират един проект, те трява да отделят пари най-малкото за покупка на земя и за изработване на самите проекти, които за съжаление нямат.

Голяма част от проектите на техническо ниво не съответстват на съвременното европейско ниво на технологиите. Липсва и качествено проектиране или ако го има, хората нямат достъп до него. Този тип административни политики за подпомагане на тяхното оцеляване досега не се случиха.

От миналата година обаче министерството на земеделието провежда правилна политика на прехвърляне на неизползваните средства от програмата за селските райони към секторите, където има търсене. С шестата нотификация на програмата за селските райони се увеличиха субсидиите в необлагодетелстваните райони, което е от съществено значение за все още слабо развитото българско земеделие.

Виталността на българското село вече отдавна я няма и никой не си прави илюзията, че бизнесът ще се върне в изостанали региони без инфраструктура. Затова е нормално финансирането да се насочи към сфери, към които бизнесът има интерес. На фона на райони като на първо място Добруджа, но и цяла североизточна и централна – северна България където бяха създадени модерни земеделски стопанства, в други населени места като Родопите, Кюстендилско, Пернишко и полупланинските райони като цяло, обезлюдяването продължава, а стопанствата са малки и изостанали.

Затова и идеята за създаването на гаранционен фонд със средства от неусвоените субсидии е от голямо значение точно за животновъдните ферми в планинските райони, които се очаква през тази и следващата година да инвестират в модернизация. Много рационално е и за финансирането на малките стопанства, които произвеждат биологична продукция.

- Има ли сектори, където има пренасищане на инвестиции и не би трябвало да се развиват през следващия програмен период след 2013 г.?

Свидетели сме на подобно свръхнасищане в преработвателната продукция, където се получи необичайно свръхпроизводство. Млеко- и месопреработватели, консервна индустрия, винопроизводство – това са подотраслите от хранителната индустрия, където досега бяха направени най-много инвестиции. Стигна се дотам, че  капацитетът на предприятията е значително по-голям от суровинното осигуряване, което е сериозен проблем.

Освен това много предприятия нямат експортен потенциал, а други въобще не работят по създаването му. Бизнесът трябва да е информиран за това пренасищане, за да не изработват неперспективни стратегии за развитието си. Тук е голямата роля и на нас, консултантите, които вместо да заблуждаваме мениджърите, трябва насочваме инвестициите им в правилната посока.

Защото консултантите са тези, които имат поглед върху тенденциите в развитието на пазара и тяхна е ролята да съветват инвеститорите кое би било икономически най-изгодно за тях, а не само това, което те искат да чуят.