Д. Манов: В условия на криза за бизнеса е важно да инвестира в умни технологии

Консултантската агенция „Сибола“ е на пазара от 12 години. За този период експертите на компанията са натрупали опит при подготовката на проекти за кандидатстване по европейски програми в областта на земеделието и индустрията. Консултирали са български и чуждестранни инвеститори за проекти по редица предприсъединителни и европейски програми. Две години преди приключването на първия програмен период от присъединяването на България в ЕС, когато най-често е задаван въпросът дали страната ще успее изцяло да се възползва от ресурса на европейските фондове, търсим мнението на консултанта Димитър Манов за начина, по който еврофинансирането се отрази върху инвестиционния процес в страната и доколко страната ще успее да усвои целия бюджет от еврофондовете в периода до края на 2013 г.

- Смятате ли, че след две години субсидиите в аграрния сектор ще бъдат усвоени изцяло или ще има загуба на средства?

Темата с усвояването на средствата от европейските фондове според мен има два важни аспекта, свързани с отговора на въпросите в кои сфери усвоихме най-много средства и какви цели постигнахме с това финансиране. Оказва се, че ние не успяваме да дебатираме тези въпроси по правилния начин, а доколкото го правим, това става чрез изваждане на скандали, провали или пък чрез прекомерни хвалби за постигнати резултати.

На практика ние твърде малко си говорим за същинските цели на това подпомагане, които в дълбоката си същност са не само бизнес, но и социално ориентирани. В периода на прехода най-успешният сектор от селското стопанство е зърнопроизводството, което успя да усвои една немалка част от субсидиите на ЕС.

Получи се така, че най-големият ресурс по тази програма се насочи към този сектор. Но този сектор се е развивал успешно и без европейските фондове. Неслучайно основният въпрос, който ни задават днес от Европейската комисия е дали с европейските фондове сме успели да постигнем обществено развитие.

За нас като общество останаха незададени и редица други въпроси - дали успяхме да създадем заетост в селата, дали ги оживихме, дали създадохме бизнес с добавена стойност в тях, дали съхранихме животновъдството, дали възстановихме подсектори като овощарството например.

Това са цели, които като общество не сме си поставили. След като общество не сме поставили на обсъждане необходимостта от изпълнението на тези цели, то ние нямаме право да изискваме от администрацията да ги изпълнява. Секторите, които са имали собствена вътрешна динамика за развитие, са усвоили основните средства от еврофондовете.

- Да, но нали политиките се изработват от самата администрация. В този смисъл не е ли трябвало да поставят разностранни цели?

Това е малко сложен въпрос и е свързан с гражданското ни общество. Често си задаваме въпроса защо политиците ни са такива – защото такива сме ги избрали.

Хубавото е, че в средата на програмния период и българската администрация, и европейската са направили съответните изводи. Оттук нататък средствата ще бъдат наблюдавани и насочвани в посока за развитие на целеви секторни политики. Защото до този момент бизнесът просто не е имал готовност да ги използва.

Ние в страната нямаме структурирани бизнес звена, които да инвестират в зеленчукопроизводство или овощарство, например. Има малки изключения, но те са далеч от това, което е съществувало примерно в началото на миналия век, когато България е заливала с ябълки и десертно грозде Европа.

- В тази връзка, каква е вероятността бизнесът да насочи капитали в тези изоставащи подсектори от земеделието?

Напълно е възможно. При положение, че очакваме Европейската комисия да наложи ограничение за размера на обработваната земеделска земя, ако ограничи плащането на преките субсидии до определен размер, това по естествен път може да доведе до пренасочване на инвестиции от зърнопроизводството например, към подсектори като овощарство и градинарство, които ще генерират по-голяма заетост.