Д. Манов: В условия на криза за бизнеса е важно да инвестира в умни технологии

- Защо на този етап липсва интерес към инвестициите във вторична преработка на биомаса, който е толкова добре развит в Западна Европа?

Тези инвестиции са много тежки и като финансов ресурс, и като количество биомаса, достатъчна за производството на енергия от фермите. В България няма толкова големи ферми, които да си позволят подобни инвестиции, затова и този бизнес не е утвърден в страната.

Стопанствата са на друг етап от развитието си за разлика от тези в Западна Европа, защото нашите животновъди се борят за своето оцеляване и тепърва трябва да инвестират в модернизация за развитие на производството. Какво остава да направят следващата стъпка за вторична преработка на биомасата.

Развитието на този бизнес в Западна Европа се осъществяват в големите стопанства с над 200-300 крави, където хармонично са се развивали животновъдство с растениевъдство, което дава необходимата фуражна база. Тази възможност може да се ползва основно от фермерите в старите държави членки, които благодарение на дълго получаваните субсидии са направили достатъчно добри инвестиции в прякото производство.

Нормално е на този етап от развитието си западните фермери да започнат да инвестират в екологично чистите инсталации за вторична преработка. Да, това е екологично и авангардно, но за техните условия, не за българските. Защото дори най-евтината инвестиция в биомаса струва 1 млн. евро, но това са много пари за българските животновъди. Защото в Европа те ползват 30 години високи субсидии, не такива, които получават българските фермери.

- Да, но Европа иска от нас да се развиваме в тази посока.

Българите не сме по-назадничави от европейците в тази посока, просто оставаме на по-заден етап от развитието си. Явно трябва да мине време, за да започнем да инвестираме в ноу-хау още с проектирането на фермите и да залагаме енергийната ефективност, постигната от колегите в Европа.

Вече има крупни фермери, които са напредничави и инвестират в нови технологии, но те са твърде малко. Според нас, едни от най-сериозните иноватори на този етап можем да посочим Крачунови в Исперих, които сами генерират авангардни бизнес цели и вече постигат резултати, над средните за Европа. Те започнаха със зърнопроизводтво, но вече разшириха бизнеса си и инвестират в нови технологии, в сортове.

- Какви са основните посоки за действие след 2013 г., според вас?

В следващия програмен период най-ефективното направление, където бихме могли да насочим бизнес стратегиите си, е именно инвестициите в „зелена енергия“ и новите технологии, които пестят енергия.

Функцията на европейските пари е такава, че тя може да помогне на този, който успява да се справи и без тях. Този, който си мисли, че средствата от еврофондовете са някаква панацея за бизнеса, има голяма опасност да допусне голяма грешка.

Нашата компания консултира малкия и среден бизнес и по усвояването на средствата от оперативна програма „Развитие на Конкурентоспособността на българската икономика“, която има голям потенциал за развитие през следващите две години.

Изключително важно за българския бизнес е да инвестират в технологии, които ги правят по-конкурентни и които намаляват енергоемкостта на производството. Това трябва да стане приоритет за компаниите през следващите две години, а и след това. От декември 2011 г. министерството на икономиката започна приема на една  дългоочаквана мярка по програмата, насочена за инвестиции в енергоспестяващо оборудване.

От всички държави в Европейския съюз България има най-голям разход за енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт, което ще рече, че вместо да създадем блага, с които взаимно да се обогатим, ние пилеем тези ресурси.

Това пилеене се изразява във факта, че нямаме усещането, че нещо разпиляваме, което е по-страшното. Особено в условия на криза, когато пазарът трудно се разширява, е важно бизнесът да постигне ефективност чрез икономично използване на суровините и енергийните ресурси. Затова най-рационалното е да се инвестира в умни технологии и да пестим енергия.